След това се появи младежът, който обаче бе най-малко трийсетгодишен и имаше значително оплешивяване на темето. Освен това не знаеше добре репликите си. От време на време млъкваше, което провокираше спонтанен смях у публиката, на което той отвръщаше с обидена физиономия. С излишно подробни усуквания обясни на зрителите, че минавайки през гората, се спрял случайно на извора, за да утоли жаждата си, където му се появила най-красивата жена на всички времена.
— Тя е толкова загадъчна, така удивителна. Със сребристи като водопад коси. С пищни гърди, преливащи от деколтето ѝ.
На това място той отново спря и се втренчи в публиката, сякаш там можеше да открие забравения текст.
— Продължавай! — извика някой. — Разкажи ни повече за гърдите!
Мъжът изсумтя възмутено, но възгласът донесе желания успех. Припомни си продължението.
— Любовта ме удари като гръм. Но уви, чака ме тежък дълг.
— Да излезе отново нимфата! — извика един зрител.
Ала тя не се появи. Вместо това излязоха други герои, по-точно казано, бяха същите, но с други костюми. Един старец, който обстойно се представи като настойника на младежа (беше говорителят, сега облечен в червено вместо зелено), следван от богатата наследница (Сесил с черна перука), която всъщност обичаше сина на съседа и желаеше по-скоро да умре, отколкото да се омъжи по принуда, следвана от съседския син, който искаше да избяга с наследницата, ала се страхуваше от наказанието на боговете. Накрая, придружен от гръм (тремоло на барабан) и дим (зад кулисите бяха запалили нещо димящо), излезе на сцената Зевс. Носеше дълга бяла брада и вълниста роба, ала по пискливия мъжки глас разпознах отново говорителя, който заплаши всичките герои с ужасни наказания, в случай че се противопоставят на волята на боговете, въпреки че не беше съвсем ясно каква бе тя. На това място сюжетът определено имаше пропуск. Честно казано, бе изключително скучно, дори изпълненията на Сесил не можеха да променят този факт. Тя се появи още два пъти като нимфа с пърхаща рокличка, ала като се имаха предвид дългите сцени между изявите ѝ, не бяха достатъчни да задържат хората. Преди последното действие повечето зрители си бяха тръгнали, аз също установих, че двамата със Себастиано можехме да предприемем нещо по-добро. Но не исках да обидя Сесил и затова останах до края. Постановката ми напомни за Ромео и Жулиета, защото накрая нимфата се оттегли, плачейки, в извора, за да умре, тъй като погрешно бе предположила, че сватбата се е състояла. След което младежът, който, за съжаление, бе дошъл твърде късно заради болката от раздялата, се прободе с меча си пред извора. Преди това обаче наследницата и синът на съседа успяха да избягат заедно — все пак отчасти имаше щастлив край. Когато постановката свърши, тримата изпълнители се събраха на сцената да приемат аплодисментите, които се оказаха доста оскъдни, защото освен нас май нямаше никой друг. Само Филип ръкопляскаше като луд и гледаше Сесил с обожание. Върху слабото му лице бе изписана цялата му безнадеждна любов. Тя милостиво му изпрати една въздушна целувка, а той се изчерви до уши, докато я наблюдаваше как с другите артисти изчезва зад кулисите.