— Не, със сигурност не! — възкликнах. — Това си е лично твоя работа! — След кратко и плитко вдишване продължих: — Исках да ти пожелая много късмет с новата ти пиеса. Сещаш се. Тази с писателя и момичето. Може пък с нея да пробиеш!
— Прекалено е скучна — каза тя, отхвърляйки възможността. — А сега ме остави да поспя още малко, много съм уморена. — Тя се отпусна отново назад и покри лицето си със завивката.
Определено не бях уцелила подходящия момент, тя просто не беше от ранобудните. Усилено обмислях варианти как да обърна ситуацията към по-добро, защото самата представа, че това щеше да е последният ни разговор, ме депресираше.
Тогава ми хрумна нещо. Извадих няколко златни монети от портмонето на врата ми и тихо ги поставих до парите на масичката. С тях щеше да изкара месеци, без да се налага да разчита на подкрепата на Баптист. Дотогава може би най-накрая щеше да е пожънала успех в театъра.
— Всичко хубаво — казах тихо. — И много ти благодаря за всичко. — С изключение на един недоволен шепот отговор не последва. Преглътнах няколко пъти и накрая протегнах ръка, за да я погаля внимателно по лицето през завивката. — Желая ти всичко най-хубаво за в бъдеще.
Все още нямаше отговор. Но изведнъж ръката ѝ се подаде изпод чаршафите и докосна моята за миг, след което отново се скри. Поех си дълбоко въздух и тихо излязох от стаята. На улицата старата портиерка седеше на стола си като невъзмутим голям гарван, когато минах покрай нея.
— Довиждане — казах учтиво, ала тя мълчаливо се взираше в нищото.
Зад мен се отвориха кепенците на един прозорец и сънената глава на Сесил се показа.
— Само още нещо — каза тя, прикривайки с длан очите си от ярката дневна светлина. — Не му се доверявай.
Озадачена, се обърнах към нея.
— На кого?
— На мускетаря. Играе двойна игра.
— Откъде знаеш?
— Всички мъже го правят.
— Не и той.
— Напротив. Точно той. Той се подчинява на заповедите на Ришельо. Без изключение. Не го забравяй. Ти си само средство за постигане на целта. Ако не се пазиш от него, животът ти няма да струва и пукната пара. — С тези думи тя отново затвори капака на прозореца.
Объркана, продължих по посока Сена, отначало бавно, после по-бързо и по-бързо. По пътя си до Понт Сен Мишел не се обърнах нито веднъж назад.
— Прозвуча ми така, сякаш знаеше нещо — казах на Гастон. — Имам предвид, за Ришельо и плановете му.
Или за Себастиано. Още снощи си го помислих, когато двамата с Филип започнаха да си шушукат. Говорил ли си със Сесил по въпроса? Особено за Себастиано?
— Глупости — възрази Гастон с пълна уста.
Слугата отново му беше донесъл малки понички от Златният петел, които мосю Мирабо собственоръчно бе направил специално за него.
— Може би си говорил с Филип, а той с нея — размишлявах на глас. Думите на Сесил не можеха да ми излязат от главата. Тя звучеше толкова… убедително. Всичко, в което подозираше Ришельо, го вярвах безусловно, ала в никакъв случай не можеше да е истина, че Себастиано ме използваше за коварните планове на кардинала. Аз го привличах, затова излезе с мен, не за друго! Въпреки това ми се искаше да узная защо Сесил ме предупреди толкова настойчиво да внимавам със Себастиано. Ала Гастон отклони въпроса, когато го попитах.
— Това не е важно. Утре, така или иначе, отново ще сте във вашето време и няма да е нужно да си блъскате главите с интригите на кардинала. И между другото… вече знам какво е намислил. Направих малко проучване. — Доволен от себе си, той се облегна назад, кръстосвайки крака, обути във фини чорапи. — Кардиналът иска да разголи кралицата и не би се спрял пред нищо.
— Какво имаш предвид? — попитах колебливо. — Иска… ъ, да я види гола?
Гастон се намръщи.
— Не, иска да я бламира. Това значи да я разголи, нали?
— А, имаш предвид да я разобличи.
— Това не е ли едно и също? Няма значение, във всеки случай точно това иска да направи с кралицата. — Гастон триумфално вдигна пръст във въздуха. — Той знае за нейната огромна тайна! Тя има тайна афера!
Погледнах го, шокирана.
— Тя изневерява? Кралят знае ли?
— Откъде да знае? Колко си наивна. Ако знаеше, нямаше да бъде тайна. Не, тя много внимава никой да не разбере за тази Amour fou[13]. Освен, разбира се, няколко доверени лица. Например най-добрата ѝ приятелка дукеса Дьо Шеврьоз.
— Мили боже — рекох загрижено.
Това е трябвало да разузнае Себастиано за кардинала! А Мари се притесняваше, че може би вече е успял.