Ужасно се притеснявах, че той щеше да бъде върнат в неговата изходна точка, а аз в моята и никога нямаше да можем да се намерим, защото някакви странни времеви закони, за които все още не знаех, щяха да ни попречат.
— Не се тревожи — успокои ме Гастон. — Често сме имали такива случаи. Със сигурност ще се върнете заедно, така ще бъде нагласено.
— Наистина ли? — настоях аз. — Мога ли да разчитам на това?
— На сто процента. Всичко ще бъде наред.
На тази информация отвърнах с въздишка на облекчение. Сега вече всичко важно бе обсъдено.
Взех си довиждане с Гастон и се запътих към Филип, за да се сбогувам и с него. Ала той не си беше у дома, както научих от възрастния господин, който ми отвори след почукването ми на вратата. Не беше трудно да отгатна, че е баща му, тъй като много си приличаха.
— Може ли да му предадете съобщение от мен? — помолих го.
— Разбира се. — Той ме погледна любезно. — Какво послание искате да му оставите?
— Че съм му много благодарна за всичко, което направи за мен.
— И кой точно му благодари за това?
— Ана. Казвам се Ана.
— Ще му предам, дете.
През рамото му и през отворената врата зърнах шивашкия цех. Голяма маса за разкрояване, в дъното имаше рафтове, пълни c топове плат и няколко дървени шивашки манекена, а на стената висяха редица кройки голям формат на модни облекла. Една от тях бе на рокля, която веднага разпознах — Сесил я беше носила на приема на маркиза Дьо Рамбуйе. Очевидно Филип не ѝ беше само голям почитател, но и неин моден дизайнер.
Потисната, продължих по пътя си. Дали един ден щяха да станат двойка? За целта Сесил трябваше да престане с тайните си игрички с бившият си съпруг, за което от своя страна ѝ бяха необходими други сигурни доходи. Молех се за нея да успее, защото двамата с Филип заслужаваха цялото щастие на земята. За малкото време, прекарано заедно с тях, започнах истински да ги харесвам. Фактът, че утре щях да съм много далеч, а двамата да са починали и станали на прах преди стотици години, ме измъчваше.
— Мислиш твърде много — ми беше казал веднъж Себастиано. — Трябва да се научиш да игнорираш тези неща.
Постоянно се опитвах, ала ми бе ужасно трудно. Понякога прилагах един трик — представях си, че миналото и настоящето са паралелни светове, разделени само от един портал. Това помагаше. Поне за известно време, както в случая.
Когато накрая се върнах в двореца на Дьо Шеврьоз и видях Мари в салона, се взех в ръце. Постарах се с всички сили да не забележи нещо и така прекарахме един хубав ден заедно. Играхме карти, обядвахме, пробвахме нови дрехи и си направихме малка разходка с каретата до един бижутер, на когото тя искаше да направи поръчка. Когато се върнахме, дядо Анри се присъедини към нас. Вечеряхме дружно и обсъдихме кралското парти, което щеше да се състои идната седмица в Лувъра — голям бал с маски, на който щяха да присъстват всички, които имаха титла, с една дума цялото виеше общество на Париж.
— Ще бъде събитието на годината! — рече Мари с искри в очите. — Баловете в Лувъра са незабравими! Ще бъдеш очарована, Ана!
Премълчах факта, че за мое огромно съжаление, нямаше да мога да присъствам, и се престорих, че се радвам до полуда.
Малко след това, дядо Анри се оттегли в покоите си, защото бе уморен. Изключително мило му пожелах лека нощ — не можех да му кажа нищо повече, иначе щях да се издам — и останах при Мари в салона още известно време. Тя бе донесла от библиотеката една от многобройните си книги и я прелистваше. Най-много харесваше разкази за пътувания. Както ми сподели, далеч не бе удовлетворена от всички автори — с някои просто можеше да полети над незнайни земи, както обичаше да казва. Ала при други се изискваха усилия, за да не заспи над скучните празни приказки, изписани на многобройните страници.
Когато спонтанно ѝ предложих да напише книга, ме погледна озадачено и после кимна замислено.
— Интересно предложение. Наистина, заслужава си да помисля! Например бих могла да пиша за женската мода. А може и да издавам журнал. Доколкото знам, в тази област няма нищо.
Последната ни вечер заедно беше към края си, защото трябваше да се приготвя за предстоящата ми среща със Себастиано. С леко притеснено кимване Мари взе под внимание факта, че отново щях да се срещна със Себастиано.
— Ако си сигурна, че не допускаш грешка, тогава се срещни с него — рече тя.