Неволно си спомних ужасяващите сцени, които видях в алтернативното бъдеще. Сякаш сънувах кошмар, ала всичко бе реално. Роклята ми бе покрита c пепел, а по ръцете си имах драскотини от каменните останки, между които се бях укривала. Мъртвите в руините бяха реални, точно като страха и ужаса ми.
Междувременно разбрах защо преминаването ни не беше успешно. Задачата. Тя щеше да ни задържи тук, докато не я изпълним. Целта беше да се предотврати дадено събитие, това ми беше ясно, но какво бе то, трябваше тепърва да разбера. Освен това не беше ясно за коя част от задачата беше отговорен Себастиано и за коя аз. Но затова пък знаех какво щеше да се случи, ако се провалим — Париж щеше да потъне в развалини и пепел, разрушен от кървава гражданска война. А ние самите може би щяхме завинаги да останем в миналото. Зъзнейки, сгуших раменете си.
Себастиано веднага го забеляза. Както бе направил и предната вечер, свали пелерината си и ме наметна с нея. Беше кавалерски жест, ала нямаше и помен от ласкавата нежност, която усетих по време на вчерашната ни лунна разходка.
Въпреки топлото наметало, замръзвах от студ.
По пътя обратно към града мълчахме. Само веднъж се опитах да завържа разговор — исках да знам какво се канеше да ми каже на моста, преди да бъде ударен с тоягата.
— Не знам за какво говориш — отвърна той на въпроса ми.
Прозвуча студено, ала аз настоях.
— Каза ми, че не бива да те намразя заради това.
— Не си спомням. Следователно не е било важно.
Знаех, че не е вярно, но очевидно тази сутрин не можехме да си кажем истината, така че прекарахме останалата част от пътя в мълчание.
Вървенето пеша до града се оказа едно скучно и отчайващо занимание. Валеше почти през цялото време, макар и не толкова силно. По време на безкрайното ходене джапахме през мочурливи горски и полски пътечки, покрай малки селища, пасища и отделени стопанства, където освен няколко бедни работници и фермери не видяхме друга жива душа. Когато най-сетне пред нас се появи градската стена, облаците се разкъсаха и се показа яркото синьо небе. Утринното слънце огряваше покривите и кулите на Париж със златни багри, една удивително красива гледка, почти като барокова живопис. Ала аз не можех да ѝ се зарадвам, защото бях мокра до кости, замръзнала от студ и междувременно ужасно гладна.
На няколкостотин метра пред градската порта срещу нас се зададе карета. Себастиано го спря и попита собственика дали — срещу заплащане, разбира се — би ни закарал до града. За съжаление, ни бяха ограбили и след дългия път сме се изтощили напълно. При тези думи Себастиано демонстративно ме посочи. Пътуващият в каретата ме погледна и моментално на лицето му се изписа състрадание, което само затвърди предположението ми, че изглеждам ужасно.
Мъжът беше кралски чиновник, който искаше да посети майка си в Нант, но не възразяваше срещу добро заплащане да се върне обратно в града. Нареди на кочияша си да обърне каретата и великодушно ни покани да се качим. Седнахме на пейката срещу него и през целия път — за щастие, не беше много дълъг — ни надуваше главите. Научихме всичко за много възрастната му майка и различните ѝ болести (жлъчни колики, задух, подагра), за собствените му неразположения (кариес, сърцебиене, слабост на пикочния мехур) и страданията на старото му куче, което обаче починало преди няколко седмици. Когато свърши с историите за болежки, започна да ни разказва с чиновническа обстойност за приготовленията за бала с маски, който щеше да се проведе в Лувъра в чест на кралицата. До най-малката подробност изброи всички блюда, кои музиканти щяха да свирят и колко слуги щяха да бъдат ангажирани за случая.
Когато заговори за бала, наострих уши, защото първоначално бе планирано да отида с Мари и дядо Анри. А след като завръщането ми в настоящето не сполучи, значи, все пак щях да присъствам на бала.
При мисълта, че щях да срещна кралицата, се развълнувах. Дали любовникът ѝ щеше да е сред гостите? Може би нашата задача — моята и на Себастиано — наистина имаше връзка с тази афера и възможните последици от нея. Празникът определено бе идеалната възможност да разбера повече. Дори същата вечер можеше да се случи въпросното събитие, което трябваше да предотвратим!