За съжаление, нямах никаква представа какво щеше да се обърка дотогава.
С наближаването на вечерта ставах все по-неспокойна. Каква ли беше кралицата? И що за човек беше любовникът ѝ? По принцип смятах изневярата за доста гадно нещо, в края на краищата беше най-подлото, което би могло да се направи в една връзка. Но както научих по-късно през деня от Мари, за кралицата важаха нещо като смекчаващи вината обстоятелства. Родената в Испания Анна била почти дете, когато — естествено не са я питали — я омъжват за Луи. Била откъсната от семейството си и отведена в парижкия кралски двор, където трябвало да се оправя, оставена сама на себе си. Или по-точно казано, сама сред акули — заобиколена от интриганти придворни, благородни подмазвачи и подлеци, борещи се за власт. Да не говорим за досадния кардинал, който не я понасяше и на всяка цена искаше да се отърве от нея.
Луи, който бе крал от десетата си година, предпочитал да ходи на лов и да се среща с приятели, а клетата кралица седяла самотна в покоите си и се отегчавала до смърт. Освен това — което бе същността на цялата работа — Луи бил обратен. Мари се изказа по-изискано, като отбеляза, че кралят се бе отдал на любимеца си, ала това не променяше фактите: с мъка консумирал брака си, и то по заповед на майка си.
— Истинска трагедия — прошепна Мари. — Не е чудно, че Франция все още чака наследник!
Когато чух това, малко се обърках, тъй като знаех, че след Луи XIII имаше Луи XIV, или по-точно казано, щеше да има — известния Крал Слънце. Следователно кралят още веднъж щеше да се озове под завивките с кралицата, макар и след много години. От прочетеното в Уикипедия си спомнях, че кралицата, която сега бе в средата на двайсетте, щеше да стане майка в началото на четирийсетата си година.
— Не разбирам защо кардиналът иска да се отърве от кралицата? — попитах Мари, докато в следобедните часове седяхме в салона в очакване на вечерта.
— Защото се е осмелила да се влюби! — възкликна възмутено Мари. Тя бързо се огледа, въпреки че освен мен нямаше никого. Всички слуги до един бяха напуснали къщата, а след обяда дядо Анри бе отишъл на гости на един стар приятел от последната война. — Така противоречи на виждането на Ришельо за дисциплина и ред — продължи Мари сърдито. — Тя се противопоставя на заповедите му, защото се бунтува срещу насилствено отредената ѝ роля. А човек на властта като него не може да понесе това. Ето защо той прави всичко възможно, за да събере доказателства срещу нея. Иска публично да я разобличи, така че кралят да няма друг изход, освен да я накаже със смърт за държавна измяна.
Изтръпнах. Колко бързо може да падне главата на една невярна кралица, се виждаше при Хенри VIII[16].
— А кралят? Какво мисли той по този въпрос? Знае ли, че кралицата обича друг?
— Мисля, че не иска да знае, въпреки че може и да подозира нещо. Той е чувствителен мъж, който с удоволствие би се отказал от титлата и би оставил правителствените дела на Ришельо. И в това е истинската драма, твърде е зависим от Ришельо. Всичко, което прави или казва кардиналът, кралят го приема като Божия воля и се държи по съответния начин, особено когато става дума за ролята му на монарх. Кралят не може просто така да потули едно неопровержимо доказателство за изневярата на съпругата му, със сигурност ще има обвинение. Кралицата ще бъде екзекутирана и заменена с нова съпруга. Разбира се, е някоя, която кардиналът лично ще избере, за да може по-добре да я манипулира и потиска. На това разчита и на това се основава тактиката му.
— И как точно смяташ да осуетиш тази негова тактика?
Мари въздъхна.
— Само ако знаех! Всичко е такава бъркотия! Само едно нещо не подлежи на съмнение: кралицата обича херцога повече от живота си.
Аха. Херцог. Ако жена като кралицата, която се смяташе за истинска красавица, се е влюбила до такава степен в този тип, то той трябва да е истински мъж мечта.
— Двамата не могат един без друг — добави Мари. — Толкова много всеотдайност, толкова много любов! И при това срещите им ги излагат на толкова голям риск. Постоянно трябва да се страхуват, че любовта им ще бъде разкрита. Шпионите на Ришельо дебнат навсякъде! Ах, сърцето ми се къса! Не мога да гледам как моята добра приятелка страда, затова помагам с каквото мога.