Например като осигуряваше на влюбените тайно убежище за любовните им срещи. Междувременно щях да се пръсна от любопитство и нямах търпение да настъпи вечерта.
Привечер c Мари запалихме свещите. Тя бе набавила безброй свежи рози, ала вместо да ги сложи във вази, откъсна листенцата им и ги разпръсна навсякъде, долу при входната врата, нагоре по стълбите, по коридора и накрая посипа три пълни шепи върху леглото в стаята на починалия ѝ съпруг, което бе застлала c чисто бельо в чест на важните гости.
Декорацията с розови листа ми се струваше донякъде прекалено — навярно бях гледала прекалено много филми, в които я бяха използвали — но Мари бе толкова възхитена от романтичната си и абсолютно нова идея, че не споделих възраженията си. С изключение на едно нещо.
— После трябва да оправим всичко — рекох ѝ. — В противен случай целият персонал ще се чуди защо навсякъде има розови листа.
— Нека да се чудят. Точно това е целта. Имам и други доказателства. — Тя извади една кърпичка c бродирани инициали. — Виж, специално я запазих. Ще я оставя на подходящо място, когато кралицата си тръгне. Минет ще я намери, докато разтребва стаята и ще я покаже на цялата прислуга. Тя е най-голямото дрънкало под слънцето. И така не след дълго историята ще стигне до ушите на Ришельо.
Погледнах кърпичката, която ми изглеждаше смътно позната.
— С. Ф. — прочетох инициалите. — Кой е това?
— Принадлежи на твоя мускетар — рече невъзмутимо Мари. — Себастиен Фоскер. — Наскоро я забрави тук, по време на соарето.
Сега се досетих защо кърпичката ми беше толкова позната. С нея Себастиано бе попил ризата си, след като го залях с червено вино. Явно я бе дал заедно c ризата си на слугата да я почисти, а той от своя страна и бе оставил в някой кош за пране.
— Но какъв е смисълът? Кардиналът няма ли да си помисли, че Себастиано се е срещал с теб или мен?
— Напълно е възможно. Ала са възможни и други изводи. — Мари се усмихна злонамерено. — Например да си помисли, че Себастиано се среща с кралицата.
— Искаш кардиналът да си помисли това? — възмутих се. — Но тогава може жестоко да си изпати!
— Точно това ще го научи да бъде малко по-сдържан, вместо да си вре любопитния нос в работата на другите хора. — Тя ме погледна извинително. — Знам, че си падаш по него. Но той е шпионинът на кардинала и като му дадем нова роля в играта, ще сразим Ришельо със собственото му оръжие.
Замаях се от този неочакван обрат. Струваше ми се, че всичко излиза извън контрол.
Тананикайки си, Мари забърза към салона, където върху сребърен поднос подреди гарафа с червено вино и две скъпи чаши и след като го поръси с розови листенца, го понесе към осветената със свещи спалня на починалия ѝ съпруг.
Неспособна да разсъждавам, се мъкнех тромаво след нея с купа пралини в ръце, които Мари бе подготвила за влюбените. По средата на пътя се спряхме — отдолу се разнесе тропането на чукче по входната врата. Мари преброи ударите.
— Седем пъти. Това е тя! Бързо! Тичай да ѝ отвориш! И я доведи горе.
Припряно поставих купата с пралини на пода и забързах надолу. Сърцето ми биеше лудо, когато отворих вратата. Една забулена фигура с тъмна качулка влетя покрай мен в преддверието. Лъхна ме ухание на парфюм от рози. Бързо затворих вратата и се обърнах към забулената фигура.
Мили боже! Как се поздравява една кралица?
— Добър вечер — казах наслуки. Тогава се сетих за сериала Династията на Тюдорите и потънах в импровизиран, но много дълбок реверанс. — Ваше Височество — допълних за всеки случай.
Кралицата отметна назад качулката и воала си и разкри едно очарователно слабо лице, обрамчено от тъмни къдрици. Знаех, че Анна Австрийска — така се казваше — бе на двайсет и четири, ала ми се стори доста по-млада. И бе наистина впечатляващо красива.
— Ти трябва да си Ана — рече тя е нежен глас. — Моя съименничка. Мари ми разказа за теб. — Усмивка проблесна върху устните ѝ, което я направи още по-красива. Но в същото време изглеждаше малко несигурна и уплашена. Предположих, че тази среща ѝ костваше невероятни угризения и страхът бавно я убиваше. Съчувствах ѝ. Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок. Самата аз бях поела огромен риск, за да бъда отново със Себастиано. Кралицата имаше пълната ми подкрепа, започнах да я харесвам от самото начало.
— Да, аз съм Ана. Най-добре да се качите с мен горе. Моля, последвайте ме. — Докато с мъка се изправях от дълбокия поклон, шумно скъсах едно парче плат от подгъва на роклята ми.