Мъжът вдигна глава към мен, погледна ме с мътните си очи и ми се усмихна. Миришеше на бъчва, пълна с алкохол, а съдейки по червения му нос, сякаш бе гаврътнал поне сто литра пастис[20]. Маскировката му беше изключително истинска, най-вече липсващите му зъби.
— Не е за вярване — изтърсих аз. — Изглежда толкова… истинско!
Старецът ми намигна и отпи от бутилката си с ракия.
— Гастон тук ли е? — попитах, а гласът ми трепереше от вълнение. — Знаете ли какво направи? Опита се да ме убие! И взе брилянтите на кралицата!
Старецът се оригна и се усмихна, след което отново отпи от бутилката, преди да ми я подаде.
— Това не е решение — казах враждебно. — Вместо това трябва по-добре да внимавате какво прави вашият подчинен в 1625 година. Заради него кралицата е в голяма опасност! Ако успее да се измъкне, ще промени цялата история, лично го видях в огледалото! Дори вече се започна! В Гугъл…
В този момент зад мен спря едно такси. Прозорецът откъм мястото до шофьора се смъкна надолу и се показа Хосе.
— Ела. Качи се!
— Но… — Погледнах неразбиращо към стария и отново към Хосе. Двамата не трябваше ли да се познават?
Таксито вече причиняваше задръстване и останалите коли надуха клаксоните.
— Хайде, време е — извика нетърпеливо Хосе.
Нищо не разбирах, ала се качих послушно. От задната седалка хвърлих още един поглед на стареца, който отново си пийна и придърпа грозната си шапка върху лицето, сякаш искаше да подремне. Таксито потегли и го изгубих от поглед.
Объркана, се обърнах към Хосе, който се беше извърнал към мен.
— Всичко наред ли е? — попита ме той.
— Не точно, ала това вече го знаеш. Старият от преди малко, възможно ли е да са партия с Гастон? — Изпълнена c безпокойство, си мислех, че предрешеният бездомник навярно бе един от лошите. Може би трябваше да си държа устата затворена, вместо да му давам пресни новини от кухнята.
— Не, със сигурност не са — рече Хосе.
Олекна ми. Този път не бях сгафила!
— Не го ли познаваш? — попитах аз.
— Кого?
— Ами стария на моста.
— Не. Не мога да познавам целия свят. — Усетих нотка на ирония в гласа му. — Дори и двамата със Себастиано да ме смятате за всезнаещ, не съм. Напротив, понякога събитията ме хващат точно толкова неподготвен, колкото и вас.
Чак сега видях колко е уморен. Винаги ми е приличал на много стар пират с превръзката на окото и с мършавата си фигура, но сега изглеждаше още по-слаб от обичайното.
— Какво всъщност се случи? — попитах аз. — Къде беше през цялото време?
— Дълга история. — С поглед към таксиметровия шофьор добави: — После ще ти разкажа.
— Къде отиваме?
— До Боа дьо Булон.
Аха. Значи, щяхме да използваме вратата в гората.
— При това положение ще ходим много пеша — подхвърлих аз. — Просто казвам. Изглеждаш доста… съсипан. А освен това е и тъмно.
— Не се притеснявай, ще се справя.
Ала не беше ясно дали аз щях да издържа. Започвах да усещам дългата обиколка из центъра на Париж, която бях направила, и преди да се впусна в още един принудителен марш, исках да си почина малко. Ала скоро пристигнахме. Все пак успях да снимам отдалеч блестящата Айфелова кула и да пратя съобщение на Ванеса.
Добавих още: Сърдечни поздрави от Париж.
Таксито ни закара до западната част на града. Докато преди Боа дьо Булон се намираше извън града, сега бе част от него с широки и много оживени алеи. Което в конкретния случай можеше да се разбира двусмислено.
— Отвратителна зона — каза таксиметровият шофьор на английски език.
Не беше трудно да се разбере какво има предвид. На малко или голямо разстояние една от друга стояха жени, които въпреки лошото време носеха много къси поли. Очевидно това беше местната зона на греха.
Когато слязохме, към нас се приближи някакъв тип с кожено яке и поне една тубичка гел в косата. Той се спря пред мен и ме погледна втренчено. Търсейки помощ, се огледах за Хосе, ала той беше зает да плати на шофьора и да си вземе пътната чанта от багажника.
— Qu’est-ce que tu veux ici, ma petite?[21] — Той ме огледа от главата до петите, сякаш пресмяташе какво бих му донесла за една нощ. Със смесени чувства проследих потеглящото такси и се зачудих дали нямаше да е по-добре, ако бяхме изчакали няколко часа. Тогава тук със сигурност щеше да е по-малко оживено.
— Tu es très jolie.[22] — Мъжът пристъпи и протегна ръка към мен, игнорирайки напълно Хосе.
Което се оказа грешка, защото, преди да реша дали да не приложа някоя хватка за самозащита, Хосе го пипна с непринудено движение за врата. Вследствие на което типът отпусна ръката си и ни погледна с изцъклен поглед.