Той взе лицето ми в ръце, сякаш трябваше да се увери, че съм истинска. Изведнъж посърна и видях болката в очите му.
— Хвърлих се във водата след теб и те търсих, отново и отново.
— О, колко мило от твоя страна — рекох развълнувано.
Той погали косата ми и ме целуна нежно. Потрепнах, защото се чувствах толкова прекрасно.
— Това беше най-лошото нещо, което някога съм преживявал — рече тихо той. — Нямаше те. Беше изчезнала безследно. Как се спаси?
— Ами аз скочих.
Той се намръщи.
— Какво имаш предвид със скочих?
Втренчих се в него. О, не! Не си беше възвърнал паметта! Зарадвах се прекалено рано. В гърлото ми заседна буца. Щеше да е прекалено хубаво, ако се бе получило от само себе си.
Ала чувствата на Себастиано бяха истински! Беше си помислил, че съм се удавила, и това го бе изкарало извън релси. Обичаше ме, независимо какво ми беше казал при последната ни среща. Никаква тактика не беше. Ние си принадлежахме и той го знаеше, със или без памет.
— Какво имаш предвид със скочих? — повтори той.
— А… това ли казах? Исках да кажа плувах. След като течението ме отнесе. Много, много надалеч. Накрая се добрах с последни сили до брега. — Със светкавична бързина украсих историята така, че да прозвучи достоверно. — Една селянка ме намери почти удавена на брега и ме отнесе в колибата си. Напълно изтощена, лежах върху един сламеник, докато тази сутрин не възвърнах силите си.
Можех да продължа да му разказвам, ала Себастиано не го интересуваха чак такива подробности. Той ме хвана за раменете и ме погледна много сериозно.
— Ана, безкрайно съм щастлив, че си жива. Няма смисъл да се самозалъгвам. Означаваш страшно много за мен.
— Знам това. — Изпълнена с любов, погалих бузата му. — Ти за мен също!
— Затова е толкова важно най-накрая да се вразумиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Престани с това, което правеше през цялото време.
Ъ? Нещо важно ли бях пропуснала в нашия разговор?
— Според теб какво съм правила? — попитах неразбиращо.
— Беше се съюзила с грешните хора. Можеше да умреш заради твоето лекомислие! Шпионаж и интриги! Подли машинации, които нарушават закона и реда!
— О! — възкликнах аз. — Така, значи. По този въпрос човек може да има… — Не довърших изречението. Нямаше смисъл да споря с него за това. Така или иначе, нямаше да ми повярва. Той не само бе загубил паметта си, но очевидно и мозъкът му беше така промит, че горещо вярваше в безупречността на Ришельо. За него кардиналът бе единица мярка за всичко.
— Замалко да загубиш живота си заради участието ти в тази афера — продължи той. — Когато стигнах моста, негодникът вече беше избягал. Но не се притеснявай, ще го намеря, а след това ще съжалява, че се е родил. Този дебелак ще познае не само мен, но и шпагата ми!
Стана ми много приятно, като си представих сцената. Погледнах го благодарно.
— Ще направиш това за мен?
— Ще направя всичко за теб — рече той твърдо. — Само ако осъзнаеш, че досега стоеше на грешната страна.
— Осъзнавам го — рекох миролюбиво. Поне що се отнасяше до Гастон, беше самата истина. С него бях приключила, като изключим, че трябваше да си плати, задето се опита да ме убие. Що се отнасяше до лоялността ми към Мари и кралицата, за известно време трябваше да я запазя за мен. След като Себастиано си спомнеше всичко, така или иначе, щеше да знае кои са истинските приоритети в тази мисия.
— Знам, че познаваш дебеланкото — рече Себастиано. — Кажи ми името му.
— Казва се Гастон Льоклер.
— Къде се подвизава? — попита войнствено Себастиано.
— Има стая на Рю дю Жур, но със сигурност вече не е там.
— Всъщност откъде познаваш тази измет?
— Той идва от… същата местност, както и аз. Но го познавам бегло. Подмами ме, че възнамерява да ми помогне, но в действителност е искал бри… да забогатее. — Бързо смених темата и посочих къщата, от която преди малко излезе Себастиано. — Какво правеше там?
— Имах среща с Негово Високопреосвещенство.
Потреперих.
— Ришельо? Там ли живее?
— Разбира се.
Притеснено погледнах към къщата през рамото му. Дали Ришельо стоеше там някъде на някой прозорец и ни наблюдаваше? Беше доста далеч, в другия край на площада, който беше огромен. Но може би имаше бинокъл. Дали вече бяха измислени в този век? С него можеше прекрасно да шпионира тайните посещения на кралицата.