— За какво мислиш? — попита ме Себастиано.
— А, за нищо.
— Изглеждаш прекалено сериозна, за да е нищо.
— Ами след като ме питаш… Смяташ ли, че кардиналът може да има нещо против, че ти и аз… ние…
— Би имал известни резерви — допусна Себастиано. — Но докато е убеден, че по този начин служа за постигането на по-висши цели, не би възразил.
— Чакай малко. — Погледнах го втрещено. — Значи ли, че ще му представиш нещата така, сякаш се жертваш? Че спиш с мен за постигането на по-висши цели!
— И сам ще се досети, че няма да е голяма жертва за мен.
Гневът ми нарасна.
— Така както нямаше да е голяма жертва, ако се беше сближил с Мари, както той искаше от теб първоначално?
Лицето му посърна.
— Подслушала си разговора ни?
— И какво, ако е така? — отсякох аз.
— Ето защо ме заля с виното.
— Беше от невнимание.
Той не изглеждаше така, сякаш ми вярваше.
— Значи, поканата ти за театър също бе от невнимание? Или по-скоро бе опит да ме следиш и държиш настрана от херцогинята?
— Исках да те видя отново!
На това той отвърна с иронично повдигане на вежди. Осъзнах, че отново се карахме. Но бях бясна, също колкото и той, защото се осмеляваше да ме обвинява!
— Мериш с двоен аршин — изтъкнах аз. — В края на краищата ти също не излезе с мен от чиста симпатия. А само заради по-висшите цели!
Той въздъхна и лицето му отново придоби благо изражение.
— Ана, вече сме обсъждали това. Въртим се в кръг с този спор. Сама каза, че между нас има някаква специална връзка, която излиза извън рамките на обичайното привличане. Отначало отказвах да го приема. Но междувременно разбрах, че си права. — Той ме погледна умолително. — Влюбих се в теб, Ана. До уши, тотално и безнадеждно.
Сърцето ми се разтопи. Усетих как очите ми се напълниха със сълзи и пожелах да кажа нещо, ала не успях. Устните ми трепереха и аз ги прехапах, за да го скрия.
Той докосна рамото ми.
— Нека да забравим причината, поради която се срещнахме първия път, и да започнем на чисто. Ще говоря с Негово Високопреосвещенство и ще му обясня, че намеренията ми към теб са искрени.
Погледнах го право в очите, за да открия в тях някакви следи от поредния му тактически ход. Но видях само дълбока и искрена обич.
Малко несигурна, си поех дъх.
— Ако му кажеш това, със сигурност ще си навлечеш неприятности.
— Не и ако успея да го убедя, че си се отказала от заговорническия съюз на херцогинята и кралицата.
Използвах момента и смених темата.
— Всъщност защо миналата нощ ме следваше? — попитах го.
— Следях те — призна той откровено. — Любовникът на кралицата е бил видян как залага брилянтите. Следователно се очакваше, че кралицата ще намери начин и средства да ги откупи, защото кралят ѝ нареди да ги носи на днешния бал. Накрая повериха на теб да върнеш колието, очевидно с погрешното убеждение, че никой няма да те проследи.
Героично потиснах гнева си, беше ми ясно, че Ришельо бе успял да приложи в действие коварния си план само защото бях издала на Себастиано поверителната информация.
— Аз просто ти исках доброто — продължи той. — Лично се ангажирах да те следя, защото само така можех да те спася от обвинение в конспирация. Планът ми беше да ти взема колието и да те пусна невредима. А на Ришельо щях да кажа, че си ми го дала доброволно.
— Много милостиво от твоя страна.
Той не чу ироничната нотка в гласа ми.
— За съжаление, на Ил дьо ла Сите изгубих следите ти. Моето невнимание почти ти струва живота, така дебелакът успя да те нападне и ограби. Но като се замисля, инцидентът допринесе и за нещо добро — брилянтите са извън играта. Кралицата няма да си ги сложи на бала и така ще бъде разобличена.
— Ти непременно искаш да я обезглавят, нали? — изтърсих аз.
— Ана, не сме в двора на Хенри VIII. Най-лошото, което може да ѝ се случи, е да я накажат с изгнание.
— Но това не е честно! Тя не прави никому нищо лошо!
— Тя е прелюбодейка и вреди на короната.
— В интерес на истината, на кардинала не му пука! Той иска да се отърве от нея, за да разгърне властта си. На краля също не му пречи, че тя обича друг мъж. Той не държи на брака си, след като самият той си има приятел.
Себастиано ме гледаше втренчено. Очите му проблеснаха и за миг ми се строи, че забелязах следа на колебание. Сякаш дълбоко в тях нещо се размърда, може би бяха изгубените му спомени. Но след това поклати глава.
— Говориш глупости, Ана. Освен това вече водихме този разговор и не доведе до нищо. Всъщност си помислих, че си осъзнала грешката си и съжаляваш за поведението си. — Той присви очи. — Какво криеш зад гърба си?