Агата Кристи
Златният шанс
Джордж Дъндас стоеше в една кантора в Лондон сити и мислеше.
Навсякъде около него хора, печелещи много пари, шумяха и прииждаха подобно на всепоглъщащ прилив. Но Джордж, добре облечен, с идеални ръбове на панталона, не им обръщаше внимание. Беше зает с разсъждения какво да прави сега.
Нещо беше станало! Джордж и неговият богат чичо (Ефраим Ледбетър от фирмата Ледбетър и Гилинг) си размениха, както казват в по-низшите слоеве на обществото, „любезности“. За да сме съвсем точни, говори почти само господин Ледбетър. Думите бяха се изсипали от устата му като неспирен поток от горчиво възмущение и фактът, че се състояха почти изцяло от повторения изглежда не го притесняваше. Да кажеш нещо веднъж както трябва и да приключиш не беше в стила на господин Ледбетър.
Въпросът беше прост: престъпната глупост и проклетия на един младеж, на който предстои да си проправя път в живота и който не беше отишъл на работа един ден в средата на седмицата, без дори да поиска разрешение. Когато каза всичко, което можеше да измисли, а някои неща повтори, господин Ледбетър се спря, за да си поеме дъх и попита Джордж какво означава това.
Джордж отговори простичко, че е почувствал нужда от един ден почивка. Свободен ден.
А господин Ледбетър искаше да знае какво представляваха събота след обяд и неделя. Да не споменаваме празника Света Троица, който беше неотдавна и предстоящия официален празник през август.
Джордж каза, че не го интересуват съботните следобеди, неделите или официалните празници. Имаше предвид един истински ден, когато би било възможно да се намери местенце, където не се е събрал вече половин Лондон.
Тогава господин Ледбетър каза, че е направил каквото е било по силите му за сина на починалата си сестра. Никой не можеше да каже, че не му е дал шанс. Но беше ясно, че от това няма полза. И за в бъдеще Джордж можеше да има пет истински дни и събота и неделя в допълнение, и да прави с тях каквото си иска.
— Дадох ти златен шанс, момчето ми, но ти не успя да се възползваш — каза накрая с поетично вдъхновение Ледбетър.
Джордж отвърна, че според него тъкмо това е направил и господин Ледбетър смени поезията с гняв и му каза да се маха.
И ето го Джордж — замислен. Щеше ли чичо му да омекне или не? Дали имаше някаква тайна слабост към Джордж или само студена антипатия?
Точно в този миг един глас, който най-малко очакваше, каза „Здрасти!“
Наблизо до бордюра беше спряла алено-червена туристическа кола с ужасно дълга предница. Зад волана седеше онова красиво и известно светско момиче, Мери Монтрезор. (Това описание е от илюстрованите списания, в които се появяваха нейни снимки, поне четири пъти месечно.) Усмихваше се на Джордж със съвършена усмивка.
— Никога не съм предполагала, че един човек може толкова да прилича на самотен остров. Искаш ли да се качиш? — попита Мери Монтрезор.
— Най-много от всичко на света — отвърна без колебание Джордж и се настани до нея.
Придвижваха се бавно, защото трафикът не позволяваше нищо друго.
— Дойдох да видя как изглежда ситито, но ми писна. Връщам се обратно в Лондон — каза Мери Монтрезор.
Без да се осмели да поправи представите й за разположението на кварталите в столицата, Джордж каза, че идеята е чудесна. Движеха се понякога бавно, понякога с безумна скорост, когато Мери Монтрезор откриеше възможност за това. На Джордж му се стори, че е отношението й към скоростта е малко особено, но си помисли, че се умира само веднъж. Реши, обаче, че е най-добре да не се опитва да я заговори. Предпочиташе красивата водачка да се съсредоточи само в онова, което вършеше в момента.
Но тя поднови разговора точно в мига, когато правеха един безумен завой покрай Хайд Парк.
— Би ли искал да се ожениш за мен? — попита небрежно тя.
На Джордж му спря дъхът. Това можеше да се дължи и на големия автобус, който предвещаваше сигурно унищожение. Почувства се горд от бързината, с която отговори:
— Много бих искал.
— Е, може и да го направиш някой ден — рече неопределено Мери Монтрезор.
Без инциденти стигнаха до една права отсечка и в този момент Джордж забеляза големи нови плакати на метростанцията на ъгъла на Хайд Парк: „СЕРИОЗНА ПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ“, „ПОЛКОВНИК НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА“, „СВЕТСКО МОМИЧЕ ЩЕ СЕ ОМЪЖВА ЗА ХЕРЦОГ“ и „ХЕРЦОГ ЕДЖХИЛ И ГОСПОЖИЦА МОНТРЕЗОР“.
— Какво е това за херцог Еджхил? — строго попита Джордж.
— Аз и Бинго? Сгодени сме.
— Но в такъв случай онова, което току-що каза…
— О, това ли? Виждаш ли, не съм решила за кого ще се омъжа наистина — каза Мери Монтрезор.
— Тогава защо си се сгодила за него?