— Просто да видя дали бих могла. Всички изглежда мислят, че е много трудно, а изобщо не беше така!
— Цяло нещастие за… ъъъ… Бинго — рече Джордж, овладявайки смущението си и наричайки истински жив херцог с прякора му.
— Съвсем не. Ще е добре за Бинго, ако изобщо нещо би могло да бъде добро за него, в което се съмнявам — заяви Мери Монтрезор.
Джордж направи ново откритие, отново подпомогнат от подходящ плакат.
— Да, разбира се, днес е състезанието в Аскот. Мислех си, че това е мястото, където ти просто си длъжна да бъдеш днес.
Мери Монтрезор въздъхна.
— Исках да си взема почивен ден — обясни тъжно тя.
— Е, и аз също. И в резултат чичо ми ме изхвърли! — каза възторжено Джордж.
— Тогава, в случай че се оженим, моите двадесет хиляди на година могат да се окажат полезни — рече Мери.
— Със сигурност ще ни осигурят домашен комфорт — заяви Джордж.
— Като говорим за дом, нека да отидем в провинцията и да намерим дома, в който бихме искали да живеем — предложи Мери.
Планът изглеждаше прост и вълнуващ. Споразумяха се за Пътни Бридж. Стигнаха до заобиколния път при Кингстън и с доволна въздишка Мери натисна силно газта. Много бързо излязоха от града. Половин час по-късно, възкликвайки внезапно, Мери драматично протегна ръка и посочи нещо.
На билото на един хълм пред тях се беше сгушила къщичка, която би била описана от посредниците за покупка на имоти (които рядко казват истината) като „старовремско очарование“. Представете си, че описанията на повечето провинциални къщи изведнъж се превръщат в действителност и ще добиете представа за тази.
Мери спря пред бяла порта.
— Ще оставим колата и ще се качим да я погледнем. Това е нашата къща!
— Положително е нашата къща — съгласи се Джордж. — Но тъкмо сега в нея изглежда живеят други хора.
Мери махна с ръка, сякаш да отстрани мисълта за другите хора. Заедно тръгнаха нагоре по криволичещата пътека. Отблизо къщата изглеждаше още по-привлекателна.
— Да отидем да надникнем през прозорците — предложи тя.
Джордж се поколеба.
— Мислиш ли, че другите хора…?
— Няма да им обърнем внимание. Това е нашата къща, те само по някаква случайност живеят в нея. Освен това, днес е прекрасен ден и сигурно са излезли, ще кажа… ще кажа… мислех си, че е къщата на госпожа… госпожа Пардънстенджър и много съжалявам, че съм направила грешка.
— Е, това би трябвало да е достатъчно безопасно — каза замислено Джордж.
Надникнаха вътре през прозорците. Къщата беше чудесно обзаведена. Тъкмо бяха стигнали до прозореца на кабинета, когато по чакъла зад тях се чу скърцане на стъпки, те се обърнаха и видяха един изключително безукорен иконом.
— О! — възкликна Мери. После, усмихвайки се с най-омайната си усмивка, продължи — Вкъщи ли е госпожа Пардънстенджър? Надничах да проверя дали не е в кабинета.
— Госпожа Пардънстенджър е в къщи, мадам. Елате оттук, моля — отговори икономът.
Направиха единствено възможното нещо. Последваха го. Джордж пресмяташе какво биха могли да очакват в тази ситуация. Стигна до извода, че с име като Пардънстенджър шансовете бяха едно към двадесет хиляди. Спътничката му прошепна:
— Остави това на мен. Всичко ще бъде наред.
Джордж беше много доволен да остави всичко на нея. Реши, че ситуацията изисква женски финес.
Въведоха ги в гостна стая. Икономът едва бе напуснал стаята, когато вратата отново се отвори и влезе мощна червендалеста дама с изрусена коса и погледна с очакване.
Мери Монтрезор тръгна към нея, после се спря и преструвайки се на изненадана, възкликна:
— А! Това не е Ейли! Колко странно!
— Наистина е странно — каза мрачен глас.
След госпожа Пардънстенджър беше влязъл един мъж, огромен мъж с лице на булдог и застрашително начумерен. Джордж си помисли, че никога не е виждал такъв неприятен звяр. Мъжът затвори вратата, застана с гръб, опрян на нея и повтори с насмешка:
— Много странно. Но си мисля, че разбираме вашата малка игричка! Горе ръцете. Казвам горе ръцете. Претърси ги, Бела — внезапно извади нещо, което изглежда беше прекомерно голям пистолет.
Когато четеше детективски романи, Джордж винаги се чудеше какво означава да бъдеш претърсен. Сега разбра. Бела (наречената още госпожа Пардънстенджър) се увери, че нито той, нито Мери криеха у себе си смъртоносни оръжия. Мъжът се засмя подигравателно:
— Въпреки че бяхте много умни, нали? Да дойдете тук по този начин и да се правите на невинни. Този път направихте грешка, груба грешка. Фактически много се съмнявам дали вашите приятели и роднини ще ви видят някога пак. А! Така ли? Без трикове. Ще ви застрелям без да ми мигне окото — каза това, когато Джордж помръдна.