— Къде, къде да отидете? — закрещя Остап. — Къде е той?
— Не, няма да ви кажа. Вие сте ревнивец. Ще вземете отгоре на всичко и да го убиете.
— Какво говорите, Зося! — рече предпазливо капитанът. — Просто съм любопитен да науча къде така се нареждат хората.
— О, той е много далече! Пише, че е намерил много добра служба, тук му плащали съвсем малко. Сега той е на строежа на Източната магистрала.
— На кое място?
— Честна дума, много сте любопитен! Не бива да бъдете такъв Отело!
— Бога ми, Зося, вие ме карате да се смея. Нима приличам на стария глупав мавър? Просто ми се искаше да науча в коя част на Източната магистрала хората се нареждат.
— Ще ви кажа, щом искате. Той работи като нормировчик в Северното, поставящо релси градче — рече кротко девойката, — но то само така се нарича — градче. В същност това е влак. Александър Иванович ми го е описал много интересно. Този влак поставя релсите. Разбирате ли? И по тези релси се движи. А срещу него от юг идва друго също такова градче. Скоро те ще се срещнат. Тогава ще стане тържественото свързване. Всичко това — сред пустинята, пише той, камили… Наистина, нали е интересно?
— Необикновено интересно — рече великият комбинатор, като тичаше под колоните. — Знаете ли какво, Зося, трябва да си вървим. Късно е вече. Пък и студено е. Изобщо да вървим!
Той вдигна Зося от стъпалата, изведе я на площада и тук се запъна.
— Нима няма да ме изпратите до вкъщи? — запита тревожно девойката.
— Какво? — каза Остап. — Ах, до вкъщи? Виждате ли, аз…
— Добре — продума сухо Зося, — довиждане. И повече не идвайте при мен. Чувате ли?
Но великият комбинатор вече не чуваше нищо. Чак след като претича един квартал, той се спря.
— Нежна и възхитителна! — промърмори той.
Остап се върна назад, подир любимата. Една-две минути той летя под черните дървета. После отново се спря, свали капитанската си фуражка и затъпка на едно място.
— Не, това не е Рио де Жанейро! — рече той най-сетне.
Направи още две колебливи крачки, пак се спря, нахлупи фуражката и без да разсъждава повече, хукна към хана.
Още същата нощ от портата на хана излезе „Антилопа“, чиито фарове хвърляха бледа светлина. Съненият Козлевич с усилие въртеше кормилното колело. Балаганов успя да заспи в колата през време на кратките приготовления, а Паниковски тъжно шареше с очички и потръпваше от нощния хлад. Върху лицето му още личаха следите от празничната пудра.
— Карнавалът свърши! — викна капитанът, когато „Антилопа“ с тракане минаваше под железопътния мост. — Започва суровото всекидневие.
А в стаята на стария ребусник до букета повехнали рози плачеше нежната и възхитителната.
(обратно)Глава XXV Трите пътища
„Антилопа“ не се чувствуваше добре. Тя спираше дори и на леките нагорнища и безволево се хлъзгаше назад. В мотора се чуваха странни шумове и хъркане, като че под жълтия капак на автомобила душеха някого. Колата беше претоварена. Освен екипажа тя носеше на гърба си големи запаси гориво. В бидоните и бутилките, които запълваха цялото свободно място, бълбукаше бензин. Козлевич поклащаше глава, даваше газ и съкрушено гледаше Остап.
— Адам — казваше капитанът, — вие сте наш баща, ние сме ваши деца. Курс на изток! Вие имате прекрасен навигационен прибор — компас-украшение. Не се отклонявайте от пътя!
Антилоповци пътуваха вече трети ден, но освен Остап никой не знаеше точно крайната цел на новото пътешествие. Паниковски поглеждаше печално рошавите кукурузени ниви и плахо фъфлеше:
— Защо пак пътуваме? За какво е всичко това? Тъй хубаво беше в Черноморск.
И при спомена за чудната фемина той въздишаше трепетно. Освен това му се ядеше, а нямаше какво да се яде: парите се бяха свършили.
— Напред! — отговори му Остап. — Не мрънкайте, старче. Вас ви чакат златни челюсти, дебеличка вдовичка и цял басейн кефир. На Балаганов ще купя матроско костюмче и ще го запиша в първоначалното училище. Там той ще се научи да чете и пише, което на неговата възраст е абсолютно необходимо. А Козлевич, нашият верен Адам, ще получи нова кола. Каква искате, Адам Казимирович? „Стъдибейкър“? „Линкълн“? „Рой“?, „Испано-сюиз“?
— „Изота-фраскини“ — рече Козлевич, заруменял.
— Добре. Ще я получите. Тя ще се нарича „Антилопа Втора“ или „Дъщеря на Антилопа“, както ви се харесва. А сега няма защо да падаме духом. Прехраната аз ще ви осигуря. Наистина чантата ми изгоря, но останаха неизгарящите идеи. Ако ли съвсем загазим, тогава ще спрем в някое щастливо градче и ще уредим там севилски бой с бикове. Паниковски ще бъде пикадор. Само това ще предизвика необикновен интерес сред публиката, а следователно и огромен сбор.