Остап протегна шия и започна да сравнява кандидатите. Той така бързо въртеше глава, сякаш следеше игра на тенис и изпращаше с поглед всяка топка.
— Знаете ли, бордмеханико — рече той най-сетне, — дебелият пес повече подхожда за ролята на нелегален милионер, отколкото белоокият мазник. Обърнете внимание на тревожния блясък в очите на песа. Той не може да се сдържи на едно място, не може да се стърпи, иска му се по-скоро да изтича в къщи и да пъхне лапите си в пачките с червонци. Естествено той е събирачът на каратите и доларите. Нима не виждате, че тази дебела мутра не е нищо друго освен демократическа комбинация от лицата на Шейлок, Скъперника рицар и Арпагон? А онзи, белоокият, е просто нищожество, съветски мишок. Разбира се, той има състояние — дванадесет рубли в спестовната каса. Границата на неговите нощни мечти е да си купи мъхнат балтон с яка от телешка кожа. Това не е Корейко. Това е мишка, която…
Но на това място бляскавата реч на великия комбинатор беше прекъсната от мъжествен вик, който долетя от дъното на финансово-счетоводната зала и несъмнено принадлежеше на служащ, който имаше право да вика:
— Другарю Корейко! А къде са цифрените данни за нашето задължение към комуналния отдел? Другарят Полихаев ги иска веднага.
Остап ритна Балаганов с крак. Ала песът спокойно продължаваше да скърца с перото. Неговото лице, носещо най-характерните черти на Шейлок, Арпагон и Скъперника рицар, не се промени. Затова пък червендалестият блондин с белите очи, нищожеството, съветският мишок, обладан от мечтата за балтон с телешката яка, прояви необикновено оживление. Той затрака припряно чекмеджетата на бюрото, грабна някакво листче и бързо изтича на вика.
Великият комбинатор се накръхна и изгледа изпитателно Балаганов. Шура се засмя.
— Да — каза Остап след известно мълчание. — Този няма да поднесе парите на чинийка. Само че аз доста ще го помоля. Обект, достоен за уважение. Сега — по-скоро на въздух. В моя мозък се роди забавна комбинация. С божия помощ тази вечер ние за пръв път ще подръпнем господин Корейко за вимето. Ще го дръпнете вие, Шура.
(обратно)Глава ХП Омир, Милтън и Паниковски
Инструкцията беше съвсем проста:
1. Да стане уж случайна среща с гражданина Корейко на улицата.
2. Да не се бие по никакъв начин и изобщо да не се прилага физическо въздействие.
3. Да се вземе всичко, което бъде намерено в джобовете на споменатия гражданин.
4. За извършеното да се доложи.
Въпреки изключителната простота и яснота на указанията, дадени от великия комбинатор, Балаганов и Паниковски повели горещ спор. Синовете на лейтенанта седяха на една зелена пейка в градската градина и многозначително поглеждаха към входа на „Херкулес“. Препирайки се, те дори не забелязваха, че вятърът, който превиваше пожарната струя на фонтана, ги ръси с воден прах. Те само въртяха глави, поглеждаха безсмислено чистото небе и продължаваха да спорят.
Паниковски, който поради горещината бе сменил дебелата пожарникарска куртка с басмена ризица с отворена яка, се държеше високомерно. Той се гордееше много с възложената му поръчка.
— Само кражба — говореше той.
— Само ограбване — възразяваше Балаганов, който също беше горд от доверието на капитана.
— Вие сте жалка, нищожна личност — заяви Паниковски, като гледаше с отвращение своя събеседник.
— А вие — изрод — забеляза Балаганов. — Сега аз съм началник.
— Кой е началник?
— Аз съм началник. На мене е възложено.
— На вас?
— На мен.
— На тебе?
— Че на кого другиго? Да не би на тебе?
И разговорът премина в област, която нямаше нищо общо с получената инструкция. Мошениците така се разпалиха, че дори започнаха лекичко да се блъскат с длани и да крещят в надпревара: „Ами ти кой си?“ Обикновено такива действия предхождат генерално сбиване, в което противниците хвърлят шапките си на земята, канят минувачите за свидетели и размазват по брадясалите си мутри детски сълзи.
Но сбиване не стана. Когато бе настъпил най-подходящият момент за нанасяне на първата плесница, Паниковски изведнъж прибра ръце и се съгласи да счита Балаганов за свой непосредствен началник.
Вероятно той си спомни, че него често го биеха отделни лица и цели колективи и че при това много го болеше. Взел властта в свои ръце, Балаганов тутакси омекна.
— Че защо да не го ограбим? — рече той не така настойчиво. — Нима е толкова трудно? Върви Корейко вечер по улицата. Тъмно е. Аз се приближавам откъм лявата му страна. Вие се приближавате отдясно. Аз го блъсвам в левия хълбок, вие го блъскате в десния. Глупакът се спира и казва: „Хулиган!“ На мене. „Кой е хулиган?“ — питам аз. И вие също питате кой е хулиган и натискате отдясно. Тогава аз му давам един по мутрата… Не, не бива да се бие!