— Там е цялата работа я, че не бива да се бие — въздъхна лицемерно Паниковски. — Бендер не позволява.
— И без вас знам това… Изобщо аз го хващам за ръцете, а вие гледате дали няма в джобовете му нещо излишно. Той, както си му е редът, вика „милиция“ и тогава аз го… Ах, дявол да го вземе, не бива да се бие! Изобщо ние си отиваме в къщи. Е, как ти се вижда планът?
Но Паниковски отбягна прекия отговор. Той взе от ръцете на Балаганов гравираното курортно бастунче с кръсташка отгоре вместо топка, начерта една права линия на пясъка и каза:
— Гледайте. Първо, трябва да се чака до вечерта. Второ…
И Паниковски прекара от десния край на линията вълнообразен перпендикуляр нагоре.
— Второ, той може тази вечер просто да не излезе на улицата. А дори и да излезе, то…
Тук Паниковски съедини двете линии с трета, така че върху пясъка се появи нещо прилично на триъгълник, и завърши:
— Кой го знае? Той може да се разхожда с голяма компания. Как ви се струва това?
Балаганов погледна с уважение триъгълника. Доводите на Паниковски му се сториха не особено убедителни, но в триъгълника се чувствуваше такава правдива безнадеждност, че Балаганов се поколеба. Като забеляза това, Паниковски никак не се бави.
— Заминете за Киев! — рече той неочаквано. — Тогава ще разберете, че аз съм прав. Непременно заминете за Киев!
— Какъв Киев пък сега! — изломоти Шура. — Защо?
— Заминете за Киев и запитайте там какво е правил Паниковски до революцията. Непременно запитайте!
— Вас какво ви е прихванало? — рече мрачно Балаганов.
— Не, вие запитайте! — настояваше Паниковски. — Заминете и запитайте! И на вас ще ви кажат, че до революцията Паниковски е бил сляп. Ако не беше революцията, нима аз щях да стана син на лейтенант Шмид, как мислите? Ами че аз бях богат човек. Имах семейство и на масата никелиран самовар. А кое ме хранеше? Сините очила и бастунът.
Той извади от джоба си картонен калъф, облепен с черна хартия с помътнели сребърни звездички, и показа едни сини очила.
— Ето с тези очила — каза той с въздишка — аз се прехранвах дълги години. Излизах с очилата и бастунчето на Крешчатик и молех някой по-издокаран господин да помогне на нещастния слепец да пресече улицата. Господинът ме вземаше под ръка и ме водеше. На другия тротоар вече му нямаше часовника, ако имаше часовник, или портмонето. Някои носеха със себе си портмонета.
— А защо сте зарязали тая работа? — запита Балаганов оживен.
— Революцията — отговори бившият слепец. — Преди аз плащах на стражаря от ъгъла на Крешчатик и Прорезная пет рубли на месец и никой не ме закачаше. Стражарят дори следеше да не ме обиждат.
Добър човек беше! Казваше се Небаба, Семьон Василиевич. Срещнах го неотдавна. Сега е музикален критик. А сега какво е? Нима може да се свърже човек с милицията? Не съм виждал по-лош народ. Станали са едни такива идейни, едни културтрегери. И ето на, Балаганов, на стари години трябваше да ставам аферист. Но за такава изключителна работа могат да се пуснат в ход моите стари очила. Това е много по-сигурно от ограбване.
След пет минути от обществения клозет, обрасъл наоколо с тютюн и мента, излезе слепец със сини очила. Вирнал брадичка към небето и почуквайки ситно-ситно пред себе си с курортното бастунче, той се запъти към изхода на градината. Балаганов го следваше отблизо. Човек не можеше да познае Паниковски. Изпънал назад рамене и местейки внимателно крака по тротоара, той вървеше съвсем близо до къщите, като чукаше с бастунчето по перилата на витрините, блъскаше се в минувачите и загледан през тях, шествуваше напред. Той работеше толкова добросъвестно, че дори разбърка голямата опашка, която почваше от стълбчето с надпис „Автобусна спирка“. Балаганов просто не можеше да се начуди на нахакания слепец.
Паниковски върши безобразия дотогава, докато от портала на херкулесовци излезе Корейко. Балаганов се защура неспокойно. Отначало изтича много близо до мястото на действието, после избяга много далече. И едва след всичко това зае удобна за наблюдение позиция до едно павилионче за плодове. Кой знае защо, в устата му се появи неприятен вкус, сякаш половин час бе смукал медната дръжка на някоя врата. Но като видя движенията на Паниковски, той се успокои.