Балаганов забеляза, че слепият се обърна с лице към милионера, задяна го с бастунчето по крака и го удари с рамо. След това, види се, те си размениха няколко думи. После Корейко се усмихна, взе слепеца под ръка и му помогна да слезе на паважа. За по-голяма правдоподобност Паниковски с всички сили удряше с бастунчето по паважа и виреше нагоре глава, като че ли му бе надяната юзда. По-нататъшните действия на слепия се отличаваха с такава чистота и точност, че Балаганов дори почувствува завист. Паниковски прегърна своя спътник през кръста. Ръката му се плъзна по лявата страна на Корейко и за някаква си част от секундата се спря над платнения джоб на милионера-книговодител.
— Тъй, тъй — шепнеше Балаганов. — Карай, старче, карай!
Ала в този миг блеснаха стъкла, тревожно измуча тромба, земята се разтърси и големият бял автобус, който едва се задържа на колелата си, изведнъж спря насред улицата. Едновременно с това се чуха два вика:
— Идиот! Автобуса не вижда! — пищеше Паниковски, който се бе измъкнал изпод колелата и се заканваше на придружителя си със свалените от носа очила.
— Той не е сляп! — извика учуден Корейко. — Хайдутяга!
Всичко потъна в сив дим, автобусът продължи своя път, а когато бензиновата завеса се разкъса, Балаганов видя, че Паниковски е заобиколен от неголяма тълпа граждани. Около мнимия слепец започна някаква разправия. Балаганов изтича по-близо. По лицето на Паниковски шареше безобразна усмивка. Той бе странно безучастен към случилото се, макар едното му ухо да беше толкова рубинено, че сигурно би светило на тъмно и при неговата светлина би могло дори да се проявяват фотоплаки.
Като разбутваше стеклите се отвсякъде граждани, Балаганов се спусна към хотел „Карлсбад“.
Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
— Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
— Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
— Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
— Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
— Повече от пет минути.
— Тогава веднага да бяхте казал. Ей, че глупав старец! Хайде да идем да погледаме! Из пътя ще ми разкажете.
Когато великият комбинатор пристигна на местопроизшествието, Корейко вече го нямаше, но около Паниковски се люшкаше голяма тълпа, която бе преградила улицата. Автомобилите нетърпеливо крякаха, опрени в човешкия масив. От прозорците на амбулаторията гледаха санитарките в бели престилки. Тичаха кучета с извити като саби опашки. В градската градина фонтанът бе престанал да плиска нагоре. Бендер въздъхна решително и се вряза в тълпата.
— Пардон — викаше той, — моля, пардон! Извинете, мадам, не сте ли загубили вие купона си за мармалад? Тичайте по-скоро, той е още там. Дайте път на експертите вие, мъже! Дай път, на тебе казват, лишенец11!
Прилагайки по такъв начин политиката на камшика и благата дума, Остап се промъкна до центъра, дето се терзаеше Паниковски. По това време и при светлината на другото ухо на нарушителя на конвенцията можеше да се извършат различни фотографски манипулации. Когато видя капитана, Паниковски жално клюмна глава.
— Този ли е? — попита сухо Остап, като блъсна Паниковски в гърба.
— Той, той — радостно потвърдиха многобройните правдолюбци. — С очите си видяхме.
Остап прикани гражданите да запазят спокойствие, извади от джоба си бележник и като погледна Паниковски, произнесе властно:
— Моля свидетелите да кажат имената и адресите си. Свидетели, записвайте се!
Човек би очаквал, че гражданите, проявили такава активност при залавянето на Паниковски, няма да се забавят да уличат престъпника със своите показания. В същност при думата „свидетели“ всички правдолюбци провесиха нос, засуетиха се глупаво и взеха да отстъпват. В тълпата се образуваха празнини и дупки. Тя бавно се топеше.
— Но къде са свидетелите? — повтори Остап.
Настъпи паника. Работейки с лакти, свидетелите се измъкваха надалеч и за една минута улицата прие своя обикновен вид.
Автомобилите полетяха напред, прозорците на амбулаторията се захлопнаха, кучетата се заеха да оглеждат внимателно основите на тротоарните бордюри и в градската градина с нарзанно12 съскане отново се издигна струята на фонтана.
Като се убеди, че улицата е очистена и че опасност не застрашава вече Паниковски, великият комбинатор рече сърдито:
— Некадърен старик! Неталантлив луд! Пръкна се още един велик слепец — Паниковски! Омир, Милтън и Паниковски! Сърдечна компания! А Балаганов? И той — матрос от разбит кораб. Бият Паниковски, бият Паниковски! А самият той… Да вървим в градската градина. Ще ви направя сцена при фонтана.