Птибурдуков свали фуражката си, дръпна инженерския си мустак и най-после се реши.
— Варя — рече умолително той, когато влезе в стаята, — нали се уговорихме…
— Полюбувай се, Сашук! — развика се Варвара, като го улови за ръка и го побутна към дивана. — Виж го! Лежи! Самец! Подъл собственик! Разбираш ли, този крепостник обяви гладна стачка, защото искам да го напусна.
Щом видя Птибурдуков, гладуващият веднага пусна в ход петостъпния ямб.
— Птибурдуков, презирам те аз тебе — захленчи той. — Не смей жена ми да докоснеш ти. Простак си ти, Птибурдуков, мръсник си! Къде отвеждаш моята жена?
— Другарю Лоханкин — рече смаян Птибурдуков, като се хвана за мустаците.
— Махни, махни се, теб ненавиждам аз — продължаваше Васисуалий, клатейки се като стар евреин при молитва, — ти гнида жалка си и мръсна при това. Не инженер си ти — простак, мръсник и тип, пълзяща гад и сутеньор си при това!
— Как не ви е срам, Васисуалий Андреич — рече отегченият Птибурдуков, — просто е глупаво дори. Я си помислете, какво правите? През втората година на петилетката…
— Посмя на мен да каже той, че туй е глупост! Той, той, кой задигна ми жената! Махни се ти, Птибурдуков, че инак ще ти дам по вие, тоест по врата един.
— Болен човек — каза Птибурдуков, като се мъчеше да се държи в рамките на приличието.
Но за Варвара тези рамки бяха тесни. Тя грабна от масата засъхналия вече зелен сандвич и пристъпи към гладуващия. Лоханкин се защищаваше с такова отчаяние, като че се готвеха да го кастрират. Птибурдуков се извърна и гледаше през прозореца дивия кестен, който цъфтеше с бели свещички. Зад себе си той чуваше отвратителното мучене на Лоханкин и виковете на Варвара: „Яж, подли човече! Яж, крепостнико!“
На другия ден, разстроена от неочакваната пречка, Варвара не отиде на работа. На гладуващия му стана по-зле.
— Ето почнаха вече остри болки в стомаха — съобщи той със злорадство, — после скорбут поради недояждане, опадване на косата и зъбите.
Птибурдуков доведе брат си — военен лекар. Птибурдуков-втори дълго притиска ухо до туловището на Лоханкин и прислушва работата на неговите органи с онова внимание, с каквото котката се вслушва в движението на мишката, пъхнала се в захарницата. През време на прегледа Васисуалий гледаше с налени със сълзи очи гърдите си, рошави като демисезонно палто. Беше му много жал за самия него. Птибурдуков-втори погледна Птибурдуков-първи и съобщи, че болният не трябва да пази диета. Може да яде всичко. Например супа, котлети, компот. Може също така и хляб, зеленчуци, плодове. Не се забранява и риба. Може да пуши — разбира се, с мярка. Не го съветва да пие, но за апетит не би било лошо да вкара в организма си чашка хубав портвайн. Изобщо докторът не разбра душевната драма на Лоханкин. Той изпъхтя надуто, затрака ботуши и си отиде, като заяви на тръгване, че на болния не се забранява също така да се къпе в морето и да кара велосипед.
Но болният не мислеше да вкарва в организма си нито компот, нито риба, нито котлет, нито каквато и да било друга храна. Той не отиде да се къпе в морето, а продължаваше да лежи на дивана и да сипе по околните кавгаджийски ямб. Варвара почувствува жалост към него. „Заради мен гладува — размисляше тя с гордост, — все пак каква страст! Способен ли е Сашук на такова високо чувство?“ И тя хвърляше неспокойни погледи към сития Сашук, чийто вид показваше, че любовните преживявания не ще му попречат редовно да вкарва в организма си обеди и вечери. Дори веднъж, когато Птибурдуков излезе от стаята, тя нарече Васисуалий „горкичкия“. И до устата на гладуващия отново се появи сандвичът и отново беше отблъснат. „Още малко издръжливост — помисли си Лоханкин — и Птибурдуков няма да види моята Варвара.“
Той с удоволствие се вслуша в гласовете, които долитаха от съседната стая.
— Той ще умре без мен — говореше Варвара, — ще трябва да почакаме. Виждаш, че сега не мога да си отида.
През нощта Варвара сънува страшен сън. Измършавелият от възвишеното чувство Васисуалий глождеше белите шпори на ботушите на военния лекар. Беше ужасно. На лицето на лекаря лежеше израз на покорство, като на крава, доена от някой селски крадец. Шпорите звънтяха, зъбите скърцаха. От страх Варвара се събуди.
Жълто японско слънце светеше в упор, като разходваше цялата си сила, за да огрява такава дреболия като кристалната запушалка на стъкълцето с одеколона „Турандот“. Мушаменият диван беше празен. Варвара обърна очи и видя Васисуалий. Той бе застанал до отворената вратичка на бюфета, с гръб към кревата, и мляскаше силно. От нетърпение и лакомия той се навеждаше, тупваше с обутия в зелен чорап крак и издаваше с носа си свиркащи и къркорещи звуци. Като опразни високия буркан с консервата, той внимателно свали капака на тенджерата, бръкна с пръсти в студения борш и извади оттам парче месо. Ако Варвара уловеше мъжа си да прави така дори през най-добрия период от техния брачен живот, то и тогава Васисуалий би си изпатил. Но сега неговата участ бе решена.