— Лоханкин! — извика тя с ужасен глас.
От уплаха гладуващият изтърва месото, което цопна обратно в тенджерата и вдигна фонтанче от зеле и морковни звезди. С жален вой се втурна Васисуалий към дивана. Варвара мълчаливо и бързо се обличаше.
— Варвара! — рече той гъгниво. — Нима наистина ти бягаш от мен при Птибурдуков?
Отговор не последва.
— Вълчица си ти — каза неуверено Лоханкин — и те презирам аз, ти бягаш от мен при Птибурдуков…
Но бе вече късно. Напразно Васисуалий хленчеше за любов и гладна смърт. Варвара си отиде завинаги, като помъкна пътната торба с цветните панталони, филцовата шапка, красивите флакони и прочие предмети от дамския гардероб.
И в живота на Васисуалий Андреевич настъпи период на мъчителни мисли и морални страдания. Има хора, които не умеят да страдат, не излиза някак си при тях. А пък и да страдат, гледат това да стане колкото е възможно по-скоро и незабелязано за околните. Лоханкин обаче страдаше открито, величаво, той плискаше своята мъка с чайни чаши, той се опиваше от нея. Голямата скръб му даваше възможност да поразмисли за последен път за значението на руската интелигенция, а също така и за трагедията на руския либерализъм.
„А може би така и трябва — мислеше той, — може би това е изкупление и аз ще изляза от него очистен? Не е ли такава съдбата на всички, които стоят над тълпата, хора с нежно телосложение? Галилей, Милюков, А. Ф. Кони. Да, да, Варвара е права, така трябва!“
Душевната депресия обаче не му попречи да даде във вестника обявление за даване под наем втората стая.
„Все пак на първо време това ще ме подкрепи материално“ — реши Васисуалий. И отново потъна в мъгляви разсъждения за страданията на плътта и за значението на душата като извор на прекрасното.
От това негово занимание не можаха да го отвлекат дори упоритите напомняния на съседите, че трябва да загасва светлината, когато излиза от клозета. Но тъй като беше разстроен, Лоханкин постоянно забравяше да прави това, което много възмущаваше икономичните съжители.
А обитателите на голямата комунална квартира номер три, където живееше Лоханкин, се славеха като хора своенравни и бяха известни в цялата къща със своите чести скандали и тежки разправии. Квартира номер три дори получи прозвището „Гарванско свърталище“. Дългогодишният съвместен живот беше закалил тези хора и те не знаеха що е страх. Квартирното равновесие се поддържаше от сдружения между отделните наематели. Понякога обитателите на „Гарванско свърталище“ се обединяваха всички заедно само срещу един квартирант и тежко и горко на този квартирант. Центростремителната сила на любовта към водене съдебни дела го подемаше, въвличаше го в канцелариите на юрисконсултите, като вихрушка го пренасяше през опушените съдебни коридори и го втикваше в стаите на другарските и народни съдилища. И дълго още обикаляше непокорният квартирант да търси правдата, като стигаше чак до всесъюзния старей другаря Калинин. И чак до гроба квартирантът ще пуска юридически думички, с каквито ще се нагълта от различните обществени места, ще употребява не „наказва се“, а „наказуемо“, не „постъпка“, а „деяние“. Себе си ще нарича не „другарят Жуков“, както се води от деня на раждането си, а „потърпевша страна“. Ала най-често и с особена наслада той ще произнася израза „предявявам иск“. И животът му, който и по-рано не е текъл като по мед и масло, ще стане съвсем отвратителен.
Доста преди семейната драма на Лоханкин летецът Севрюгов, който живееше, за свое нещастие, в квартира номер три, отлетя в бърза командировка на Осоавиахим13 за Полярния кръг. Цял свят с вълнение следеше полета на Севрюгов. Изчезнала бе безследно една чуждестранна експедиция, която отиваше към полюса, и Севрюгов трябваше да я открие. Светът живееше с надежда, че действията на летеца ще бъдат успешни. Обаждаха се радиостанциите от всички материци, метеоролозите предупреждаваха смелия Севрюгов за магнитни бури, любителите на къси вълни изпълваха етера със свистене и полският вестник „Куриер порани“, близък до Министерството на външните работи, вече настояваше за разширяване на Полша до границите й от 1772 година. Цял месец Севрюгов летя над ледената пустиня и грохотът на неговите мотори се чуваше по целия свят.