— А капаро? — попита бившият гимназист.
— Не сте в църква, няма да ви излъжат — рече важно великият комбинатор. — И капарото ще дойде. С течение на време.
(обратно)Глава XIV Първата среща
Когато Остап се върна в хотел „Карлсбад“, като се отрази безброй пъти в огледалата на вестибюла, стълбището и коридорите, с които така обичат да се украсяват подобен род учреждения, и влезе в стаята си, смути го царуващото там безредие. Червеното плюшено кресло лежеше обърнато нагоре с кривите си крачета, като показваше непривлекателната опака страна от зебло. Кадифената покривка със сърмените ширити беше смъкната от масата. Дори картината „Явяването на Христа пред народа“ — и тя беше изкривена на една страна и в това си положение бе загубила голяма част от поучителността, която художникът бе вложил в нея. От балкона духаше свеж параходен вятър, който премяташе разхвърляните по кревата парични знаци. Сред тях лежеше тенекиена кутия от цигари „Кавказ“. На килима, вкопчили се един в друг, мълчаливо се търкаляха и виреха крака Паниковски и Балаганов.
Великият комбинатор с погнуса прекрачи борещите се и излезе на балкона. Долу, на булеварда, гълчаха минувачите, хрущеше под краката чакълът, носеше се над черните кленове монолитното дихание на симфоничния оркестър. В тъмната далечина на пристанището се перчеше със светлините си и трещеше с желязото си строящият се хладилник. Отвъд вълнолома ревеше и искаше нещо невидим параход, вероятно молеше да го пуснат в пристанището.
Когато се върна в стаята, Остап видя, че млечните братя вече седят на пода един срещу друг, бутат се уморено с длани и мърморят:
„А ти кой си?“
— Не можахте ли да си ги разделите? — попита Бендер, като дърпаше портрета.
Паниковски и Балаганов бързо скочиха на крака и се заловиха да разказват. Всеки приписваше целия успех на себе си и очерняше действията на другия. Без да се бяха сговаряли, те изпускаха обидните за тях подробности, но в замяна на това привеждаха голям брой детайли, рисуващи в изгодна светлина тяхното мъжество и похватност.
— Е, стига толкова! — продума Остап. — Не удряйте чела по паркета. Картината на битката ми е ясна. Та вие казвате, че с него било едно момиче? Това е хубаво. И така, този дребен служащ просто носи в джоба… вие, струва ми се, вече сте ги преброили? Колко са? Охо! Десет хиляди! Заплатата на господин Корейко за двадесет години непорочна служба. Зрелище за боговете, както пишат най-умните челници. Но не ви ли попречих? Вие правехте тук нещо на пода? Деляхте парите ли? Продължавайте, продължавайте, аз ще погледам.
— Аз исках честно — рече Балаганов, като събираше парите от кревата, — както е справедливо. На всички по равно — по две и половина хиляди.
И след като раздели парите на четири купчини, той скромно се отдръпна настрана и рече:
— На вас, на мен, на него и на Козлевич.
— Много добре — забеляза Остап. — А сега нека ги раздели Паниковски, той май е на особено мнение.
Останалият на особено мнение Паниковски се залови за работата с необикновено усърдие. Наведен над кревата, той мърдаше дебелите си устни, плюнчеше пръсти и непрекъснато местеше банкнотите от място на място, сякаш нареждаше голям пасианс с попове. След всички манипулации върху одеялото се образуваха три купчини: едната — голяма, от чисти, новички банкноти, втората — също такава, но от по-нечисти банкноти, а третата — малка и съвсем мръсна.
— На нас с вас по четири хиляди — каза той на Бендер, — а на Балаганов две. Той и две не е заслужил.
— Ами на Козлевич? — попита Балаганов, като от яд дори затвори очи.
— Защо на Козлевич? — запищя Паниковски. — Това е грабеж! Кой е този Козлевич, че да делим с него? Аз не познавам никакъв Козлевич.
— Това ли е всичко? — запита великият комбинатор.
— Това е — отговори Паниковски, без да откъсва очи от пачката с чистите банкноти. — Какъв Козлевич може да има в този момент?
— А сега ще деля аз — рече господарски Остап.
Без да бърза, той събра купчините на едно, сложи парите в тенекиената кутия и я пъхна в джоба на белия си панталон.
— Всичките пари — каза той в заключение — ей сега ще бъдат върнати на загубилия ги гражданин Корейко. Харесва ли ви този начин на делба?
— Не, не ни харесва — изтръгна се от Паниковски.
— Оставете шегите, Бендер — каза недоволен Балаганов. — Трябва да си ги разделим справедливо.
— Това няма да го бъде — рече студено Остап. — И изобщо в този среднощен час нямам намерение да се шегувам с вас.