— Значи, вас не са ви ограбили?
— Никой не ме е ограбвал.
— И не са ви задигнали десет хиляди?
— Разбира се, не са. Че как мислите вие, откъде може да имам аз толкова пари?
— Вярно, вярно — каза Остап, поизстинал. — Откъде у един дребен служащ толкова много пари?… Значи, при вас всичко е наред?
— Всичко! — отговори милионерът с омайна усмивка.
— И стомахът ви е в ред? — попита Остап, като се усмихваше още по-прелъстително.
— Съвсем в ред. Знаете ли, аз съм много здрав човек.
— И не ви ли измъчват страшни сънища?
— Не, не ме измъчват.
По-нататък по отношение на усмивките всичко вървеше точно като у Лист: бързо, много бързо, много-много бързо, колкото може най-бързо и дори още по-бързо. Новите познати се разделяха така, сякаш се обожаваха един друг.
— Милиционерската фуражчица да не забравите — говореше Александър Иванович. — Тя остана на масата.
— Не яжте вечер сурови домати — съветваше го Остап, — за да не ви навредят на стомаха.
— Всичко хубаво — казваше Корейко, като радостно се покланяше и правеше реверанси.
— Довиждане, довиждане — отговаряше Остап, — интересен човек сте вие! Всичко ви е наред. Чудно, с такова щастие — и на свобода.
И без да сваля от лицето си ненужната усмивка, великият комбинатор излезе на улицата. Той премина няколко квартала с бърза крачка, забравил, че на главата му се мъдри официалната фуражка с герба на град Киев, съвсем неуместен в град Черноморск. И чак когато се озова сред тълпа почтени старци, които си дърдореха срещу покритата веранда на народен стол № 68, той се опомни и се зае спокойно да прецени шансовете.
Докато той се отдаваше на своите размисли, крачейки разсеяно назад-напред, старците продължаваха да се занимават със своята всекидневна работа.
Това бяха смешни и чудновати за нашето време хора.
Почти всички бяха с жилетки от пике и със сламени гарсонетки. Някои дори носеха шапки от потъмняла панамска слама. И, разбира се, всички бяха с пожълтели колосани яки, от които стърчаха космати кокоши шии. Тук, при стол № 68, дето по-рано се помещаваше прочутото кафене „Флорида“, се събираха отломките на довоенния търговски Черноморск: търговски посредници, останали без собствени кантори, комисионери, посърнали поради липса на консигнации, житарски агенти, изветрели счетоводители и всякаква сбирщина. Едно време те се събираха тук, за да сключват сделки. Сега ги теглеше насам, на слънчевия ъгъл, дългогодишният навик и необходимостта да почешат старите си езици. Те четяха всекидневно московската „Правда“ — местната преса не зачитаха — и всичко, което ставаше по света, старците разглеждаха като прелюдия към обявяването на Черноморск за свободен град. Едно време, преди сто години, Черноморск наистина е бил свободен град и това било толкова весело и доходно, че легендата за „портофранко“ и досега още хвърляше златен блясък върху светлия ъгъл до кафене „Флорида“.
— Четохте ли за конференцията по разоръжаването? — обръщаше се една жилетка от пике към друга жилетка от пике. — Речта на граф Бернсторф.
— Бернсторф е умна глава! — отговаряше запитаната жилетка с такъв тон, сякаш бе убедена в това от дългогодишно познанство с графа. — А вие четохте ли каква реч е произнесъл Сноуден на едно събрание на избирателите в Бирмингам, тази цитадела на консерваторите?
— Че какво да говорим… Сноуден е умна глава! Слушайте, Валиадис — обръщаше се той към трети старец с панама. — Какво ще кажете за Сноуден?
— Ще ви кажа откровено — отвръщаше панамата, — не си туряйте пръста в устата на Сноуден. Лично аз не бих турил моя.
И без ни най-малко да се смущава, че Сноуден за нищо на света не би позволил на Валиадис да пъхне пръста си в устата му, старецът продължаваше.
— Но каквото и да говорим, аз ще ви кажа откровено, Чембърлейн все пак е умна глава.
Жилетките от пике вдигнаха рамене. Те не отричаха, че и Чембърлейн е умна глава. Но най-много се радваха на Бриан.
— Бриан! — говореха те с жар. — Това се казва умна глава. Той със своя проект за Паневропа…
— Ще ви кажа откровено, мосю Фунт — шепнеше Валиадис, — всичко е наред. Бенеш вече се е съгласил за Паневропа, но знаете ли при какво условие?
Жилетките от пике се събраха по-близо и източиха кокоши шии.
— При условие Черноморск да бъде обявен за свободен град. Бенеш е умна глава. Нали той трябва да пласира някому своите селскостопански оръдия? Ето ние ще ги купуваме.