В края на краищата странният комбинат на частниците се разпадна и Карл Павиайнен изчезна с един файтон в мъглата, като откара своята несъзвучна с епохата стока. След него потънаха в небитието Галантпром и Канцхарт, сподирени от конни финансови инспектори. Фанатюк се пропи. Глазиус-Шенкер отиде в часовникарския колектив
Вълнистите железни ролетки паднаха с трясък. Изчезна и интересната фирма.
Скоро обаче ролетките отново се вдигнаха и над бившия ковчег на частниците се появи малка спретната фирмичка:
Ако безделният черноморец надникнеше в магазина, можеше да забележи, че тезгяхите и полиците бяха изчезнали, подът беше чисто измит, имаше жълти канцеларски маси, а по стените висяха обикновени учрежденски плакати за приемните часове и за вредата от ръкуването. Новопоявилото се учрежденийце вече бе пресечено от бариера, издигната срещу посетителите, каквито обаче още нямаше. До малка масичка, на която жълт самовар пускаше пара и пискливо се оплакваше от своята самоварска съдба, седеше куриер със златен зъб. Бършейки чаените чаши, той си тананикаше раздразнено:
Чудно-дивно време днес настана, чудно-дивно време днес настана — в бога вярата престана, в бога вярата престана.Зад бариерата сновеше риж бабаитин. Понякога той отиваше до пишещата машина, удряше с дебелия си несгъващ се пръст по някой клавиш и се превиваше от смях. В дъното на кантората, под табелката „Началник на отделението“, седеше великият комбинатор, озарен от светлината на настолна лампа.
Хотел „Карлсбад“ отдавна бе напуснат. Всички антилоповци, с изключение на Козлевич, се настаниха в „Гарванско свърталище“ при Васисуалий Лоханкин, оскандален страшно много от това. Той дори се опитваше да протестира, като посочваше, че е дал стаята не на трима, а на един самотен интелигентен господин. „Мон дьо, Васисуалий Андреевич — отвръщаше Остап нехайно, — не се измъчвайте. Нали интелигентен от тримата съм само аз, така че условието е спазено.“ На по-нататъшните роптания на хазяина Бендер казваше разумно: „Майн гот, скъпи Васисуалий! Може би именно в това е великата шаячна правда.“ И Лоханкин веднага се успокои, като изпроси от Остап двадесет рубли. Паниковски и Балаганов се наредиха отлично в „Гарванско свърталище“ и техните гласове звучаха уверено в общия квартирен хор. Дори успяха да обвинят Паниковски в това, че нощем отлива газ от чуждите примуси, Митрич не пропусна да направи някаква заядлива забележка на Остап, в отговор на която великият комбинатор мълчаливо го блъсна в гърдите.
Кантората за доставка на рога и копита беше отворена по много причини.
— Следствието по делото Корейко — казваше Остап — може да погълне много време. Колко — един бог знае. Но тъй като няма бог, значи, никой не знае. Ужасно положение. Може би години, а може би и месец. Всеки случай на нас ни е необходима легалност. Необходимо е да се смесим с бодрата маса служащи. Всичко това ще ни даде кантората. Мен отдавна ме влече към административна дейност. По душа съм бюрократ и тъпак. Ние ще доставяме нещо много смешно, да речем, чаени лъжички, номера за кучета или реснарски стоки. Или рога и копита. Прекрасно! Рога и копита за нуждите на гребенарската и мундщучната промишленост. Защо не учреждение? При това в моето куфарче се намират чудни бланки за всички случаи в живота и кръгъл, така наречен маджунен печат.
Парите, от които Корейко се отрече и които педантичният Остап счете за възможно да заприходи, бяха вложени в банката по текущата сметка на новото учреждение. Паниковски отново се бунтуваше и искаше подялба. Като наказание за това той беше назначен на ниско платената и унизителна за неговата свободолюбива натура длъжност куриер. На Балаганов се падна отговорният пост пълномощник по копитата със заплата деветдесет и две рубли. Купена бе от пазара една стара пишеща машина „Адлер“, която нямаше буквата „е“ и тя трябваше да бъде заменяна с буквата „э“15. Поради това още първото писмо, отправено от Остап до магазина за канцеларски материали, звучеше така: