„Отпуснэтэ прэдявитэлю настоящэто куриэра и др. Паниковски за Чэрноморското отдэлэниэ канцэларски матэриали на крэдит за 150 рубли (сто и пэтдэсэт) за смэтка на Управлэниэто в град Арбатов.
Приложэниэ: Бэз приложэниэ.“
— Как можа да ни прати господ, такъв глупак за пълномощник по копитата! — сърдеше се Остап. — Нищо не можеш да му възложиш. Купи машина с турски акцент. Значи, аз съм началник на отдэлэниэ? Свиня сте вие, Шура, след всичко това!
Ала дори и пишещата машина със странното произношение не можа да помрачи светлата радост на великия комбинатор. На него много му харесваше новото поприще. Час по час той дотичваше и кантората с покупки. Донасяше такива сложни канцеларски машини и прибори, че куриерът и пълномощникът само ахкаха. Тук имаше перфоратори, копирни преси, въртящо се столче и скъпа бронзова мастилница във вид на няколко къщурки за различни цветни мастила. Това произведение се наричаше „С лице към селото“ и струваше сто и петдесет рубли. Венец на всичко беше един чугунен железничарски компостер, изискан от Остап от пътническата гара. Накрая Бендер домъкна едни разклонени еленови рога. Паниковски, който пъшкаше и се оплакваше от своята ниска заплата, ги закова над масата на началника. Всичко вървеше добре и дори превъзходно. На планомерната работа се отразяваше на очи само липсата на автомобила и неговия славен водач Адам Козлевич.
На третия ден от съществуването на кантората се яви първият посетител. За всеобщо учудване това беше раздавач. Той донесе осем плика, подърдори с куриера Паниковски за туй, за онуй и си отиде. А в пликовете се оказаха три покани, с които викаха бързо представител на кантората на съвещания и заседания, при това и трите покани подчертаваха, че присъствието е задължително. Останалите писма съдържаха искания на непознати, но, както изглежда, бойки учреждения за представяне на различни видове сведения, сметки и ведомости в много екземпляри и всичко това също срочно и задължително.
— Какво е това? — викаше Остап. — Само преди три дни аз бях волен планински орел-лешояд, размахвах криле, където си исках, а сега — заповядайте, присъствието задължително! Излиза, че в този град има много хора, на които Остап Бендер е крайно нужен. И после, кой ще води цялата тази преписка с приятелите? Ще трябва да се понесат разходи и да се преразгледа щатът. Нужна е опитна чиновничка. Да се занимава с книжата.
След два часа връхлетя нова беда. Дойде един селянин с тежък чувал.
— Кой ще приеме рогата? — запита той и тръшна товара на пода.
Великият комбинатор попогледна накриво посетителя и неговата стока. Това бяха малки, криви и мръсни рога и Остап ги гледаше с отвращение.
— А стоката добра ли е? — попита сдържано началникът на клона.
— Ти само погледни какви рогчета са! — разпали се селякът и поднесе един жълт рог под носа на великия комбинатор. — Рогчета първо качество. Точно по стандарта.
Наложи се стандартната стока да се купи. След това селянинът дълго пи чай с Паниковски и разказваше за живота на село, като предизвикваше у Остап естественото раздразнение на човек, който напразно е загубил петнадесет рубли.
— Ако Паниковски пусне още един рогоносец — рече Остап, след като изчака посетителят да си излезе, — Паниковски повече няма да служи. Ще го уволня без обезщетение. И изобщо стига ни вече държавна дейност. Време е да се заловим за работа.
Като окачи на стъклената врата табелка „Обедна почивка“, началникът на клона извади от шкафа папката, в която уж се криеше синьо море и бял параход, тупна с длан върху нея и каза:
— Ето над какво ще работи нашата кантора. Сега в това „дело“ няма нито едно листче, но ние ще намерим дирите, та ако ще би за това да се командироват Паниковски и Балаганов в пясъците на Каракум или някъде в Кременчуг за следствен материал.
В този момент дръжката на вратата на кантората се затресе. Зад стъклото тъпчеше на едно място старец със закърпена с бели конци панама и широко копринено сако от шантунг, под което се виждаше жилетка от пике. Старецът протягаше кокошата си шия и долепяше голямото си ухо до стъклото.
— Затворено, затворено! — викна бързо Остап. — Доставката на копита временно е прекратена.
Обаче старецът продължаваше да прави знаци с ръце.
Ако Остап не беше пуснал стария беложилетник да влезе, може би магистралната линия на романа щеше да тръгне в друга насока и никога нямаше да се случат онези чудни събития, в които се наложи да участвуват и великият комбинатор, и неговият раздразнителен куриер, и нехайният пълномощник по копитата, и още много-много хора, в това число един източен мъдрец, внучката на стария ребусник, един прочут общественик, началникът на „Херкулес“, а така също и голям брой съветски и чужди граждани.