Как да не познава Фунт „Херкулес“, когато последните четири излежавания в затвора бяха свързани непосредствено с това учреждение! Покрай „Херкулес“ преживяваха няколко частни акционерни дружества. Имаше например дружество „Интензивник“. Поканиха за председател Фунт. „Интензивник“ получи от „Херкулес“ голям аванс за доставка на някакъв дървен материал — зицпредседателят не е длъжен да знае за какво именно. И веднага фалира. Някой прибрал парите, а Фунт отиде в затвора за половин година. След „Интензивник“ се създаде командитното дружество. „Трудов кедър“ — разбира се, под председателството на благообразния Фунт. Естествено — аванс от „Херкулес“ за доставка на отлежал кедър. Естествено — неочакван крах, някой забогатява, а Фунт отработва председателската заплата — лежи в затвора. После „Трионопомощ“ — „Херкулес“ — аванс — крах — някой задигнал парите — лежане в затвора. И отново: аванс — „Херкулес“ — „Южен секач“ — за Фунт затвор — за някого печалба.
— Но за кого? — разпитваше Остап, като обикаляше около стареца. — Кой ръководеше фактически?
Старецът мълчеше, сърбаше чай от чашата и едва повдигаше натежалите си клепачи.
— Кой го знае? — рече той горестно. — От Фунт криеха всичко. Аз съм длъжен само да лежа, това е моята професия. Лежал съм и при Александър Втори, и при Трети, и при Николай Александрович Романов, и при Александър Фьодорович Керенски. И при непа, преди опиянението от непа, през време на опиянението и след опиянението. А сега съм без работа и трябва да нося великденските си панталони.
Дълго още Остап продължаваше да изцежда думички от стареца. Той действуваше като златотърсач, който неуморно промива тонове кал и пясък, за да намери на дъното няколко златни люспици. Той подканяше Фунт с рамо, будеше го и дори го гъделичкаше под мишниците. Тези действия му помогнаха да научи, че според Фунт зад всички фалирали дружества и сдружения без съмнение се е криело едно и също лице. Що се отнася до „Херкулес“, от него издоили не една стотица хиляди.
— Всеки случай — добави немощният зицпредседател, — всеки случай този неизвестен човек е умна глава. Познавате ли Валиадис? Валиадис не би турил пръста си в устата на този човек.
— А в устата на Бриан? — попита Остап с усмивка, понеже си спомни събраните жилетки от пике край бившето кафене „Флорида“. — Би ли турил пръста си Валиадис в устата на Бриан? Как мислите вие?
— В никакъв случай! — отговори Фунт. — Бриан е умна глава. Три минути той мърда беззвучно устни, а след това додаде:
— Хувър е умна глава! И Хинденбург е умна глава. Хувър и Хинденбург — това са две умни глави.
Остап започна да се плаши. Най-старият от пикените жилетки потъваше в блатото на висшата политика. Всеки момент той можеше да заговори за пакта Келог или за испанския диктатор Примо де Ривера и тогава никакви сили не биха могли да го откъснат от това почтено занимание. В очите му вече се бе появил идиотски блясък, над жълтеникавата колосана яка вече заигра адамовата ябълка, което предвещаваше раждането на ново изречение, но Бендер отвинти електрическата крушка и я запрати на пода. Крушката се пръсна със студения трясък на пушечен изстрел. И само това произшествие отвлече зицпредседателя от международните проблеми. Остап се възползува бързо от това.
— Но с някого от „Херкулес“ вие все пак сте се виждали, нали? — попита той. — По авансиранията?
— С мен имаше работа само счетоводителят на „Херкулес“ Берлага. Той беше на заплата при тях. А аз нищо не зная. От мен криеха всичко. Аз съм потребен на хората за лежане в затвора. Лежах и при царизма, и при социализма, и при хетмана, и при френската окупация. Бриан е умна глава.
Повече нищо не можеше да се изцеди от стареца. Ала и това, което беше казано, даваше възможност да се започне диренето.
„Тук се чувствува лапата на Корейко“ — помисли Остап.
Началникът на черноморското отделение на Арбатовската кантора по доставка на рога и копита приседна до бюрото и пренесе думите на зицпредседателя Фунт върху хартията. Разсъжденията за взаимоотношенията на Валиадис и Бриан обаче пропусна.
Първият лист от нелегалното следствие за нелегалния милионер беше прономерован, продупчен на съответните места и подшит към делото.
— Е какво, ще вземете ли председател? — попита старецът, като нахлупваше своята закърпена панама. — Виждам, че на вашата кантора е нужен председател. Аз не вземам скъпо: сто и двадесет рубли на месец на свобода и двеста и четиридесет — в затвора. Сто процента прибавка заради вредата.