— Май че ще ви вземем — рече Остап. — Подайте заявление до пълномощника по копитата.
(обратно)Глава XVI Ярбух фюр психоаналитик
Работният ден във финансово-счетоводния отдел на „Херкулес“ започна както обикновено точно в девет часа — Кукушкинд вече бе дигнал пеша на сакото си, за да избърше стъклата на очилата си, а същевременно да съобщи на своите колеги, че да се работи в банкерската кантора „Сикоморски и Цесаревич“ било несравнимо по-спокойно, отколкото в херкулесовския содом; Тезоименицки вече се бе обърнал на своето въртящо се столче към стената и протягаше ръка, за да откъсне листа от календара; Лапидус-млади вече бе отворил уста за парчето хляб, намазано с пастет от херинга, когато вратата се отвори и на прага се показа не друг, а счетоводителят Берлага.
Това неочаквано антре внесе смут във финансово-счетоводната зала. Тезоименицки се подхлъзна на своята въртяща се чиния и листът на календара може би за пръв път през последните три години остана неоткъснат. Лапидус-млади, забравил да отхапе от сандвича, задвижи напразно челюсти. Драйфус, Чеважевска и Сахарков зяпнаха от почуда. Корейко вдигна и наведе глава. А старецът Кукушкинд бързо сложи очилата си, забравил да ги избърше, което никога не се беше случвало през неговата тридесетгодишна служебна дейност. Берлага седна на своята маса, като че нищо не беше се случило, и без да отговаря на тънката подигравателна усмивка на Лапидус-млади, разтвори своите книжа.
— Как сте със здравето? — попита все пак Лапидус. — Петният ли нерв?
— Всичко мина — отвърна Берлага, без да вдига глава. — Аз дори не вярвам, че човек има такъв нерв.
До обедната почивка целият финансово-счетоводен отдел мърдаше неспокойно на своите столчета и възглавнички, изгарян от любопитство. И когато прозвуча тревожният звънец, цветът на счетоводния свят наобиколи Берлага. Но беглецът почти не отговаряше на въпросите. Той отведе настрана четиримата си най-верни колеги и като се убеди, че наблизо няма никой излишен човек, разказа им своите необикновени похождения в лудницата. Избягалият счетоводител придружаваше своя разказ с множество извъртени изрази и междуметия, които са изпуснати тук с цел да се запази единството на повествованието.
РАЗКАЗ на счетоводителя Берлага, ПРЕДАДЕН ОТ НЕГО ПОД НАЙ-СТРОГА ТАЙНА НА БОРИСОХЛЕБСКИ, ДРАЙФУС, САХАРКОВ И ЛАПИДУС-МЛАДИ ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ С НЕГО В ЛУДНИЦАТАКакто вече бе съобщено, счетоводителят Берлага избяга в лудницата, страхувайки се от чистката. Той смяташе да прекара тревожното време в това лечебно заведение и да се върне в „Херкулес“, когато гръмотевицата стихне и осемте другари със сивите очички минат в съседното учреждение.
Цялата работа скалъпи шуреят му. Той му набави една книжка за нравите и навиците на душевно болните и след дълги спорове от всички натрапничави идеи беше избрана манията за величие.
— Ти няма нужда нищо да правиш — втълпяваше му шуреят, — само трябва да крещиш в ушите на всеки срещнат: „Аз съм Наполеон!“ Или: „Аз съм Емил Зола!“ или „Мохамед!“, ако искаш.
— А вицекрал на Индия може ли? — попита доверчиво Берлага.
— Може, може. За лудия всичко може. Значи — вицекрал на Индия?
Шуреят му говореше така авторитетно, сякаш беше най-малко младши ординатор в психиатрична болница. В същност той беше скромен агент по разпространението на луксозните абонаментни издания на Госиздат и от миналото му търговско величие в сандъка му беше запазено само едно виенско бомбе с бяла копринена подплата.
Шуреят му изтича на телефона да повика болнична кола, а новият вицекрал на Индия свали толстовката си, раздра ризата от фино хасе и за всеки случай изля върху главата си едно стъкло от най-добрите копирни черни мастила първо качество. Сетне той легна по корем на пода и докато чакаше пристигането на санитарите, току подвикваше:
— Аз съм истинският вицекрал на Индия! Къде са моите верни наиби, махараджи, моите абреки16, моите кунаки17, моите слонове?
Като слушаше това бълнуване за величие, шуреят клатеше недоверчиво глава. Според него абреките и кунаките не влизаха в сферата на действие на индийския крал. Но санитарите само избърсаха с мокра кърпа лицето на счетоводителя, изцапано с мастило първо качество, хванаха го дружно и го вмъкнаха в колата. Тракна лакираната вратичка, разнесе се тревожната медицинска сирена и автомобилът отнесе вицекраля Берлага в неговите нови владения.
По пътя болният размахваше ръце и ломотеше нещо, но не преставаше да мисли със страх за първата среща с истинските луди. Той много се боеше, че те ще го обиждат, а може би дори и да го убият.