— Махнете се! Аз съм гола! — закрещя третият. — Не ме гледайте. Срам ме е. Аз съм гола жена.
В същност той беше облечен и беше мъж с мустаци.
Санитарите си отидоха. Вицекралят на Индия беше обхванат от такъв страх, че вече не помисляше да предявява искания да му върнат любимия слон, махарджите, верните наиби, а така също и загадъчните абреки и кунаки.
„Тези на бърза ръка ще ме удушат“ — мислеше си той и кръвта му се вледеняваше.
И той горчиво се разкая, задето дигна скандал в тихата стая. Колко хубаво щеше да бъде да си седи сега пред краката на добрия учител по география и да слуша нежното чуруликане на малкия идиот: „Ене, бене, раба, квинтер, финтер, жаба.“ Но нищо ужасно не се случи. Човекът-куче джафна още няколко пъти и с ръмжене се качи на своя креват. Гай Юлий отметна одеялото от себе си, прозина се страхотно и се протегна с цяло тяло. Жената с мустаците запуши лулата си и приятният аромат на тютюна „Наш кестен“ внесе успокоение в разтревожената душа на Берлага.
— Аз съм вицекрал на Индия — заяви той окуражен.
— Мълчи, негоднико! — отговори лениво на това Гай Юлий. И с прямотата на римлянин добави: — Ще те убия! Душата ти ще извадя!
Тази забележка на най-храбрия от императорите и воините отрезви избягалия счетоводител. Той се скри под одеялото и размишлявайки печално за своя изпълнен с тревоги живот, задряма.
На сутринта, още сънен, Берлага дочу странни думи:
— Туриха ни тоя луд на главите. Така си бяхме добре тримата и изведнъж… Иди се разправяй сега с него! Току-виж, че този проклет вицекрал изпохапе всички ни.
По гласа Берлага определи, че тези думи произнесе Гай Юлий Цезар. След известно време той отвори очи и видя, че човекът-куче го гледа с израз на най-жив интерес.
„Край — помисли си вицекралят, — ей сега ще ме ухапе!“
Ала човекът-куче неочаквано плесна ръце и запита с човешки глас:
— Кажете, вие не сте ли син на Фома Берлага?
— Негов син съм — отговори счетоводителят, но се опомни и тутакси закрещя: — Дайте на нещастния вицекрал неговия верен слон!
— Погледнете ме — прикани го човекът-пес. — Нима не ме познавате?
— Михаил Александрович! — извика позналият го счетоводител. — Ама че среща!
И вицекралят и човекът-куче сърдечно се разцелуваха. При това те силно чукнаха челата си, като предизвикаха билярден удар. Сълзи лъщяха в очите на Михаил Александрович.
— Значи, вие не сте луд? — запита Берлага. — Ами защо се преструвахте?
— А вие защо се преструвахте? Гледай го ти! Слонове иска! И после, трябва да ви кажа, приятелю Берлага, че вицекрал за един добър луд е слабо, слабо, слабо.
— А на мен шуреят ми каза, че може — опечали се Берлага.
— Вземете например мен — рече Михаил Александрович, — тънка игра. Човек-куче. Шизофренично бълнуване, усложнена маниакалнодепресивна психоза и при това, забележете, Берлага, помрачено душевно състояние. Мислите ли, че това ми се удаде лесно? Работих над източници. Чели ли сте книгата на професор Блейлер „Аутистичното мислене“?
— Н-не — отговори Берлага с глас на вицекрал, на когото са скъсали Ордена на жартиерата и са го разжалвали в ординарец.
— Господа! — развика се Михаил Александрович. — Той не е чел книгата на Блейлер! Не бойте се де, елате тук. Той е толкова крал, колкото вие сте Цезар.
Другите двама питомци от малката стая за лица с неправилно поведение се приближиха.
— Вие не сте чели Блейлер? — попита Гай Юлий учудено. — Извинете, а по какви материали сте се готвили?
— Той навярно си е изписал немското списание „Ярбух фюр психоаналитик унд психопатологик“ — изказа предположение непълноценният мустакер.
Берлага стоеше като опозорен. А компетентните току сипеха непонятни изрази от областта на теорията и практиката на психоанализата. Всички бяха на мнение, че Берлага ще си изпати и че главният лекар Титанушкин, чието завръщане от командировка очакваха всеки ден, ще го разобличи за пет минути. Но че завръщането на Титанушкин навява скръб на самите тях — върху това те не се разпростираха.
— А не може ли да се смени бълнуването? — попита страхливо Берлага. — Да стана, да речем, Емил Зола или Мохамед?
— Късно е — каза Гай Юлий. — В историята на болестта вече е записано, че вие сте вицекрал, а лудият не може да сменява своите мании като чорапи. Сега вие цял живот ще бъдете в глупавото положение на крал. Ние сме тука вече цяла седмица и знаем реда.