След един час Берлага научи с всички подробности истинските истории на болестта на своите съседи по стая.
Появяването на Михаил Александрович в лудницата се обясняваше със съвсем прости, житейски работи. Той беше крупен непман, случайно недоплатил четиридесет и три хиляди рубли подоходен данък. Заплашваше го принудително пътуване на север, а работите му настойчиво изискваха присъствието на Михаил Александрович в Черноморск. Дуванов, така се казваше мъжът, който се представяше за жена, беше, както изглежда, дребен вредител, който не без основание се боеше от арест. Но съвсем не такъв беше Гай Юлий Цезар, който се водеше в паспорта като бивш адвокат И. Н. Старохамски.
Гай Юлий Цезар дойде в лудницата по високи идейни съображения.
— В съветска Русия — говореше той, като се драпираше с одеялото — лудницата е единственото място, дето може да живее един нормален човек. Всичко останало е свръхлудница. Не, с болшевиките аз не мога да живея. По-добре ще поживея тук, наред с обикновените луди. Те поне не строят социализъм. После тук хранят. А там, в тяхната лудница, човек трябва да работи. Но аз няма да работя за техния социализъм. Тук най-сетне имам лична свобода. Свобода на съвестта. Свобода на словото…
Като видя санитаря, който минаваше покрай тях, Гай Юлий Старохамски се развика пискливо:
— Да живее Учредителното събрание. Всички на форума! И ти, Брут, се продаде на отговорните работници! — И като се обърна към Берлага, добави: — Видяхте ли? Каквото ща, туй крещя. А я се опитайте на улицата!
Целия ден и по-голяма част от нощта четиримата болни с неправилно поведение играха на „шестдесет и шест“ без двадесет и четиридесет, игра заплетена, която изисква самообладание, съобразителност, чист дух и ясна мисъл.
На сутринта се върна от командировка професор Титанушкин. Той прегледа бързо и четиримата и веднага нареди да ги изхвърлят от болницата. Не помогнаха нито книгата на Блейлер и помраченото душевно състояние, усложнено с маниакалнодепресивна психоза, нито „Ярбух фюр психоаналитик унд психопатологик“. Професор Титанушкин не уважаваше симулантите.
И те хукнаха по улицата, като разблъскваха минувачите с лакти. Най-напред шествуваше Гай Юлий. След него бързаха жената-мъж и човекът-куче. Най-отзад се тътреше развенчаният вицекрал, като проклинаше шурея си и с ужас мислеше какво ще стане сега.
Когато завърши тази поучителна история, счетоводителят Берлага погледна тъжно отначало Борисохлебски, после Драйфус, сетне Сахарков и най-накрая Лапидус-млади, които, както му се стори, поклащаха съчувствено глави в полумрака на коридора.
— Виждате ли какво си докарахте с вашите фантазии — продума жестокосърдечният Лапидус-млади, — искахте да се избавите от една чистка, а попаднахте на друга. Сега лошо ви се пише. Щом са ви изчистили от лудницата, сигурно и от „Херкулес“ ще ви изчистят.
Борисохлебски, Драйфус и Сахарков не казаха нищо. И така, без нищо да са казали, взеха бавно да отстъпват в тъмнината.
— Приятели! — викна тихичко счетоводителят. — Къде отивате? Но приятелите вече препускаха с всички сили, техните сиротински панталони се мярнаха за последен път на стълбата и изчезнаха от погледа му.
— Не е хубаво. Берлага — рече студено Лапидус, — напразно ме забърквате във вашите мръсни антисъветски шашарми. Адио!
И вицекралят на Индия остана сам.
Какво направи ти, счетоводителю Берлага? Къде бяха очите ти, счетоводителю? И какво би казал твоят папа Фома, ако научеше, че неговият син на стари години е хукнал да става крал? Ето докъде те заведоха, счетоводителю, твоите странни връзки с господин Фунт, председателя на много акционерни дружества със смесен и нечист капитал. Страшно е дори да се помисли какво би казал старият Фома за машинациите на своя любим син. Ала Фома отдавна вече лежи във вторите християнски гробища, под каменен Серафим с отчупено крило, и само хлапетата, които идват тук да крадат люляк, хвърлят понякога нелюбопитен поглед на надгробния надпис: „Свърши твоят път. Спи, клетнико, драг на всички Ф. Берлага“. А може би старецът нищо не би казал. Ама, разбира се, нищо не би казал, защото и той самият водеше не много праведен живот. Просто би го посъветвал да се държи по-внимателно и при сериозни работи да не се осланя на шурея си. Да, дявол знае какво направи ти, счетоводителю Берлага!
Тежкият размисъл, който беше обзел екснаместника на Георг Пети в Индия, бе прекъснат от викове, идещи откъм стълбището: