— Берлага! Къде е той! Търси го един човек. А, ето го къде стои! Минете, гражданино!
В коридора се показа пълномощникът по копитата. Размахвайки по гвардейски ръчищата си, Балаганов пристъпи до Берлага и му връчи покана:
„Др. Бэрлага. С настоящэто ви сэ съобщава нэзабавно да сэ явитэ за изясняванэ на някои обстоятэлства.“
Бележката носеше печата на Черноморския клон на Арбатовската кантора за доставка на рога и копита и кръгъл печат, чието съдържание трудничко можеше да се разбере дори ако това хрумнеше на Берлага. Но беглецът-счетоводител беше така потиснат от струпалите се върху него беди, че само запита:
— Мога ли да се обадя в къщи по телефона?
— Какво ще се обаждате — рече мрачно завеждащият копитата.
След два часа тълпата пред кино „Капитални“, която чакаше първата прожекция и от нямане какво да прави зяпаше наоколо, забеляза, че от вратата на кантората за доставка на рога и копита излезе един мъж и с ръка на сърцето бавно се отдалечи. Това беше счетоводителят Берлага. Отначало той движеше тромаво крака, после постепенно започна да ускорява ход. Когато зави зад ъгъла, счетоводителят незабелязано се прекръсти и хукна презглава. Скоро той седеше вече на своята маса във финансово-счетоводната зала и гледаше замаян в „главната книга“. Цифрите се кривяха и премятаха пред очите му.
Великият комбинатор затвори папката с „Делото Корейко“, погледна Фунт, който седеше под новия надпис: „Председател на управата“, и каза:
— Когато бях много млад, много беден и изкарвах прехраната си, като показвах на херсонския панаир един шишкав и гърдест монах, когото представях за жена с брада — загадъчен феномен на природата, — дори и тогава не съм достигнал до такова морално падение, както този подлец Берлага.
— Жалък, нищожен човек — потвърди и Паниковски, който разнасяше чай по масите. Приятно му беше от мисълта, че на света има още по-дребни от него хора.
— Берлага не е умна глава — съобщи вицпредседателят с присъщата му бавност. — Макдоналд — виж, той е умна глава. Неговата идея за класов мир в промишлеността…
— Стига, стига — рече Бендер. — Ще определим специално заседание, за да изясним вашите възгледи за Макдоналд и другите буржоазни дейци. Сега нямам време. Берлага наистина не е умна глава, но той ни съобщи туй-онуй за живота и дейността на самофалиращите акционерни дружества.
Внезапно на великия комбинатор му стана весело. Всичко вървеше отлично. Никой не носеше вече смрадливи рога. Работата на Черноморския клон можеше да се сметне за задоволителна, макар следващата поща да донесе на кантората куп нови покани, циркуляри и искания и Паниковски вече на два пъти тича до борсата на труда за чиновничка.
— Да! — викна изведнъж Остап. — Къде е Козлевич? Къде е „Антилопа“? Какво е това учреждение без автомобил? Аз трябва да ходя на заседания. Всички ме канят, без мене не могат да живеят. Къде е Козлевич?
Паниковски отмести поглед настрана и рече с въздишка:
— С Козлевич работата не е добра.
— Как — не добра? Пиян ли е, какво?
— По-лошо — отговори Паниковски, — страх ни беше дори да ви кажем. Ксендзовете го омагьосаха.
При тези думи куриерът погледна пълномощника по копитата и двамата поклатиха тъжно глави.
(обратно)Глава XVII Блудният син се завръща
Великият комбинатор не обичаше ксендзовете. В същата степен той се отнасяше отрицателно и към равините, далай ламите, поповете, муедзините, шаманите и останалите служители на култа.
— Самият аз имам склонност към измама и шантаж — казваше той. — Сега например се занимавам с измъкването на крупна сума от един упорит гражданин. Но аз не съпровождам моите съмнителни действия нито с песнопения, нито с рев на орган, нито с глупави заклинания на латински или на църковнославянски език. И изобщо аз предпочитам да работя без тамян и астрални звънчета.
И докато Балаганов и Паниковски в надпревара разказваха за тежката участ, постигнала водача на „Антилопа“, мъжественото сърце на Остап кипеше от гняв и досада.
Ксендзовете уловиха душата на Адам Козлевич в хана, дето „Антилопа“ стоеше в редкавия тор сред двуконните немски фургони и молдавските платформи за плодове. Ксендз Кушаковски се отбиваше в хана за нравствени беседи с католиците-колонисти. Съгледал „Антилопа“, служителят на култа я обиколи от всички страни и побутна с пръст гумата. Той поговори с Козлевич и научи, че Адам Казимирович принадлежи към римокатолическата църква, но не се е изповядвал вече близо двадесет години. Ксендз Кушаковски само му рече: „Не е хубаво, не е хубаво, пан Козлевич!“ и си отиде, като прескачаше пенестите кръчмарски локви, повдигайки с две ръце черните си поли.