В отсъствието на Остап под прозорците на кантората няколко пъти се появяваха Алоизий Морошек и Кушаковски. Щом видеше ксендзовете, Козлевич се криеше в най-отдалечения ъгъл на учреждението. Ксендзовете отваряха вратата, надничаха вътре и тихо викаха:
— Пан Козлевич! Пан Козлевич! Чи слишиш глос отца небесното? Опаментайсе, пан!
При това ксендз Кушаковски вдигаше пръст към небето, а ксендз Алоизий Морошек прехвърляше броеницата. Тогава срещу служителите на култа излизаше Балаганов и мълчаливо им показваше огнен пестник. И ксендзовете си отиваха, като поглеждаха печално „Антилопа“.
Остап се върна след две седмици. Посрещна го цялото учреждение. От високата черна стена на долепящия се до брега параход великият комбинатор погледна своите подчинени дружелюбно и ласкаво. От него лъхаше на младо агне и имеретинско вино.
В Черноморското отделение освен чиновничката, назначена още докато беше Остап, седяха двама млади хора с ботуши. Това бяха студенти, изпратени от животновъдния техникум на практически стаж.
— Това е чудесно! — рече Остап кисело. — Смяната идва. Само че при мен, драги другари, ще трябва да поработите. Вие естествено знаете, че рогата, тоест израстъците, покрити с вълна или твърд рогов слой, са придатъци на черепа и се срещат главно при бозайниците?
— Знаем това — рекоха смело студентите, — ние трябва да прекараме практика.
Наложи се да се избавят от студентите по един сложен и твърде скъп начин. Великият комбинатор ги изпрати на командировка в калмицките степи за организиране на снабдителни пунктове. Това погълна шестстотин рубли на кантората, но друг изход нямаше: студентите биха попречили да се завърши успешно придвижваното дело.
Когато Паниковски научи каква сума е отишла за студентите, той отведе Балаганов настрана и раздразнено му пошепна:
— А мен не ме изпращат в командировка. И отпуск не ми дават. Аз трябва да замина за Есентуки, за да се лекувам. И почивен ден нямам, и работно облекло не ми се дава. Не, Шура, такива условия не са за мен. И изобщо аз научих, че в „Херкулес“ заплатите са по-високи. Ще отида там куриер. Честна, благородна дума, ще отида!
Вечерта Остап отново извика при себе си Берлага.
— На колене! — викна Остап с гласа на Николай Първи, щом видя счетоводителя.
При все това разговорът имаше приятелски характер и продължи два часа. След това Остап заповяда да закарат „Антилопа“ на следното утро пред входа на „Херкулес“.
(обратно)Глава XVIII По суша и по море
Другарят Скумбриевич се яви на плажа, като държеше в ръце чанта с името си. На чантата бе прикована сребърна визитна картичка с подгънат ъгъл и много висок курсив, от който ставаше ясно, че Егор Скумбриевич вече е успял да отпразнува своя петгодишен юбилей на служба в „Херкулес“.
Лицето му беше чисто, открито и мъжествено като на бръснещ се англичанин от рекламен плакат. Скумбриевич постоя до дъската, дето се отбелязваше с тебешир температурата на водата, и като освобождаваше с мъка краката си от горещия пясък, тръгна да си избере по-удобно местенце.
Лагерът на къпещите се беше многолюден. Неговите леки постройки изникваха сутрин, за да изчезнат със залеза на слънцето, оставили върху пясъка градски отпадъци: спарени динени кори, черупки от яйца и парчета от вестници, които след това цяла нощ водят на пустия бряг таен живот, шумолят и хвърчат под скалите.
Скумбриевич се промъкна между колибките от хавлиени пешкири, чадъри и чаршафи, опънати на пръчки. Под тях се криеха девойки с бански костюми. Мъжете също бяха с костюми, но не всички. Някои от тях се ограничаваха само със смокинени листа, пък и те покриваха не библейските места, а носовете на черноморските джентълмени. Това се правеше с цел да не се бели кожата на носа. Нагласени така, мъжете лежаха в най-свободни пози. Сегиз-тогиз, прикрили с ръка библейското място, те влизаха във водата, потапяха се и бързо тичаха към своите вдлъбнати в пясъка ложета, за да не загубят нито един кубически сантиметър лечебна слънчева баня.
Недостатъкът в облеклото на тези граждани се компенсираше с лихвите от един джентълмен със съвсем друг вид. Той беше с хромови обуща с копчета, официален панталон, закопчано догоре сако, с яка, връзка и часовникова верижка, а така също и с мека шапка. Дебелите мустаци и памукът в ушите допълваха облика на този човек. До него стърчеше бастун със стъклена топка, забит отвесно в пясъка.
Зноят го измъчваше. Яката му беше набъбнала от потта. Под мишниците на джентълмена беше горещо като в доменна пещ; там можеше да се топи руда. Но той продължаваше да лежи неподвижно.