И от този момент отговорният или полуотговорният работник е загубен за страната — той тръгва от ръка на ръка. Още неуспял да уточни въпросчето и да изтича три стъпала, отново го вземат под ръка, отвеждат го към прозореца или в тъмния коридор, или в някой потаен кът, дето нехайният домакин е нахвърлял празни сандъци, и нещо го убеждават, нещо искат от него, за нещо настояват и молят нещо да се придвижи срочно. Към три часа той все пак стига до първата площадка на стълбата. Към пет успява да се промъкне дори на площадката на втория етаж. Но тъй като работи на третия етаж, а работният ден вече е свършил, той бързо тича надолу и напуска учреждението, за да не закъснее за междуведомствено съвещание. А в това време телефоните в кабинета прегракват от звънене, определените срещи пропадат, писмата лежат без отговор, а членовете на двете разширени и едното тясно заседание безучастно пият чай и дърдорят за неуредиците по трамваите.
Всички тези особености бяха изключително изострени при Егор Скумбриевич поради обществената работа, на която той се отдаваше с прекалена разпаленост. Умело и изгодно използуваше той взаимната и всестранна лъжа, която някак незабелязано се срасна с „Херкулес“ и, кой знае защо, беше наречена обществена заетост.
Херкулесовци седяха по три часа наред на събрания и слушаха унизителното дрънкане на Скумбриевич.
На всички много им се искаше да пипнат Егор за дебелите кълки и да го изхвърлят през прозореца от порядъчна височина. Понякога дори им се струваше, че изобщо никаква обществена дейност не съществува и никога не е съществувала, макар да знаеха, че отвъд стените на „Херкулес“ има някакъв друг, истински обществен живот. „Ама че говедо — мислеха си те и с досада въртяха в ръце моливите и чаените лъжички, — симулант проклет!“ Но да се заядат със Скумбриевич, да го разобличават — не беше по силите им. Егор произнасяше хубави речи за съветската общественост, за културната работа, за профпросветата и за самодейните кръжоци. Но зад всички тези пламенни слова нямаше нищо. Петнадесетте кръжоци, политически и музикалнодраматични, изготвяха вече две години своите перспективни планове; ядките на доброволните дружества, които имаха за цел да съдействуват за развитието на авиацията, химическите знания, автомобилизма, конния спорт, пътното дело, а също така и за по-бързото унищожаване на великодържавния шовинизъм, съществуваха само в разпаленото въображение на членовете на месткома. А школата за профпросвета, за чието създаване Скумбриевич си приписваше особена заслуга, постоянно се преустройваше, което, както е известно, значи пълно бездействие. Ако Скумбриевич беше честен човек, той навярно сам би казал, че цялата тази работа се ръководи „като мираж“. Но в месткома този мираж се обличаше в отчети, а в следващата профсъюзна инстанция съществуването на музикално-политическите кръжоци вече не будеше никакви съмнения. Школата пък за профпросвета се рисуваше там във вид на голямо каменно здание, в което има чинове, пъргав учител чертае с тебешир на дъската кривата за нарастването на безработицата в Съединените щати, а мустакатите ученици растат политически просто пред очите ти. От целия вулканичен пръстен на обществена дейност, с който Скумбриевич беше обхванал „Херкулес“, действуваха само две огнедишащи точки: стенният вестник „Гласът на председателя“, който излизаше веднъж в месеца и се правеше през работно време със силите на Скумбриевич и Бомзе, и една дъска от шперплат с надпис: „Оставили пиенето и призоваващи и другите“, под който обаче не се виждаше нито едно име.
Тичането подир Скумбриевич по етажите на „Херкулес“ омръзна на Бендер. Великият комбинатор никак не можеше да настигне славния общественик. Той се изплъзваше от ръцете. Ето тук, в месткома, той току-що бе говорил по телефона, мембраната още беше гореща и от черния лак на телефонната слушалка още не бе се махнала парата от неговото дишане. Ето тук, на перваза на прозореца, още седеше човекът, с когото той ей сега беше разговарял. Веднъж Остап видя дори отражението на Скумбриевич в огледалото на стълбата. Той се втурна напред, но огледалото тозчас се очисти, отразявайки само един прозорец с далечен облак.