— Ва-ва — каза пълномощникът по копитата, облегнат на стената, — ва-ва-ва.
— Какво ви стана, дете мое? — попита Бендер. — Обиди ли ви някой?
— Там — измърмори Балаганов, като протягаше трепереща ръка. Остап отвори вратата и видя черен ковчег.
Ковчегът лежеше насред стаята върху канцеларска маса с къси крачета. Остап свали капитанската си фуражка и се приближи на пръсти до ковчега. Балаганов следеше плахо неговите действия. След минута Остап повика с ръка Балаганов и му посочи изрисувания с големи бели букви надпис върху страните на ковчега.
— Виждате ли, Шура, какво е написано тук? — рече той. — „Смърт на бюрократизма!“ Успокоихте ли се сега?
Това беше прекрасен агитационен ковчег, който херкулесовци на големи празници изнасяха на улицата и с песни го мъкнеха из целия град. Обикновено ковчегът се крепеше на раменете на Скумбриевич, Бомзе, Берлага и самия Полихаев, който беше човек с демократични разбирания и не се срамуваше да се показва заедно с подчинените си на различни шествия и политкарнавали. Скумбриевич много уважаваше този ковчег и му придаваше голямо значение. Препасал престилка, понякога Егор собственоръчно пребоядисваше ковчега и опресняваше антибюрократичните лозунги, а в това време телефоните в кабинета му хъркаха и се задавяха и най-различни глави, подали се през открехнатата врата, тъжно шареха с очи.
Егор не можа да се намери — и туйто. Портиерът с фуражката със зигзага съобщи на Бендер, че другарят Скумбриевич само преди минутка бил тук и току-що излязъл, отишъл да се къпе на Комендантския плаж, което му давало, както той се изразяваше, заряд от бодрост.
Като взеха за всеки случай Берлага със себе си и раздрусаха дремещия на кормилото Козлевич, антилоповци се отправиха навън от града.
Трябва ли да се чудим, че разпаленият от всичко случило се Остап не се бави никак и влезе да търси Скумбриевич във водата, без ни най-малко да се смущава от това, че важният разговор за нечистите акционерни дела ще трябва да се води в Черно море!
Балаганов изпълни съвсем точно заповедта на капитана. Той съблече покорния Берлага, заведе го до водата и като го прихвана с две ръце за талията, търпеливо зачака. В морето явно ставаше тежко обяснение. Остап викаше като морски цар. Думите не можеха да се разберат. Виждаше се само как Скумбриевич се опита да вземе курс към брега, но Остап му пресече пътя и го подгони в открито море. След това гласовете се усилиха и взеха да се чуват отделни думи: „Интензивник!“, „А кой ги е взел? Римският папа ли ги е взел?…“, „Какво се бъркам аз ли?…“
Берлага отдавна вече пристъпваше с боси пети, като оставяше върху морския пясък индиански следи. Най-после откъм морето долетя вик:
— Пускай!
Балаганов спусна в морето счетоводителя, който с необикновена бързина заплува кучешката, като разбиваше водата с ръце и крака. Щом видя Берлага, Егор Скумбриевич потопи от страх главата си във водата.
В това време пълномощникът по копитата се изтегна на пясъчеца и запали цигара. Наложи се да чака около двадесет минути. Пръв се върна Берлага. Той приклекна, извади от джоба на панталона си носна кърпа, избърса лицето си и каза:
— Призна си нашият Скумбриевич. Не издържа очната ставка.
— Предаде ли го, усойница такава? — запита добродушно Шура. И като махна с палеца и показалеца угарката от устните си, цъкна с език. При това от устата му излитна плюнка, бърза и дълга като торпедо.
Подскачайки на един крак и целейки да улучи с другия крачола, Берлага поясни мъгляво:
— Направих това не в интерес на истината, а в интерес на правдата. Втори пристигна великият комбинатор. Той с размах се просна по корем и притиснал буза до напечения пясък, дълго и многозначително гледа излизащия от водата посинял Скумбриевич. После пое от ръцете на Балаганов папката и плюнчейки молива с език, се зае да нанася в делото добитите с тежък труд нови сведения.
Чудно превращение бе станало с Егор Скумбриевич. Само преди половин час вълните приеха върху себе си най-активен общественик, такъв човек, за когото дори председателят на профкома, другарят Нидерландюк, казваше: „Всеки друг може, но Скумбриевич няма да се изложи.“ А ето че Скумбриевич се изложи. И как още се изложи! Малките летни вълни изхвърлиха на брега вече не дивно женско тяло с глава на бръснещ се англичанин, а някакъв безформен мях, напълнен с горчица и хрян.
Докато великият комбинатор пиратствуваше по море, Хайнрих Мария Заузе, който все пак издебна Полихаев и води с него доста дълъг разговор, излезе от „Херкулес“ в пълно недоумение. Странно усмихнат, той отиде на пощата и там, застанал пред високата масичка, покрита със стъклена плоча, написа следното писмо на годеницата си в Аахен: