Срещу новите принципи на работа не възразяваше никой, с изключение на Паниковски, който още тогава заяви, че ще преживее и без конвенция. Затова пък при разпределянето на страната се разиграха безобразни сцени. Високите договарящи страни се изпокараха още в първата минута и вече не се обръщаха един към друг другояче освен с прибавяне на ругателни епитети.
Целият спор стана за разпределянето на участъците.
Никой не искаше да вземе университетските центрове. Никому не бяха потребни изпитаните вече Москва, Ленинград и Харков.
С много лоша репутация се ползуваха също така далечните, потънали в пясъци източни области. Тях обвиняваха в непознаване личността на лейтенант Шмид.
— Намерихте кого да излъжете! — крещеше пискливо Паниковски. — Вие ми дайте Средноруската хълмиста област, тогава ще подпиша конвенцията.
— Как? Цялата хълмиста област? — заяви Балаганов. — А не щеш ли да ти дадем като прибавка и Мелитопол? Или Бобруйск?
При думата „Бобруйск“ събранието застена болезнено. Всички бяха съгласни да тръгнат за Бобруйск веднага. Бобруйск се считаше за прекрасно, висококултурно място.
— Е, не цялата — настояваше алчният Паниковски, — поне половината. Най-сетне аз съм семеен човек, две семейства имам.
Но не му дадоха и половината.
След дълга виканица беше решено участъците да се разпределят с жребий. Бяха нарязани тридесет и четири листчета и на всяко от тях нанесено географско наименование. Плодородният Курск и съмнителният Херсон, малко разработеният Минусинск и почти безнадеждният Ашхабад, Киев, Петрозаводск и Чита — всички републики, всички области лежаха в една заешка шапка с наушници и чакаха стопаните си.
Весели възгласи, глухи стонове и ругатни съпровождаха тегленето на жребия.
Лошата звезда на Паниковски оказа своето влияние върху изхода на работата. Падна му се Поволжието. Той се присъедини към конвенцията извън себе си от яд.
— Аз ще отида — викаше той, — но предупреждавам: ако се отнесат зле с мен, ще наруша конвенцията и ще мина границата!
Балаганов, на когото се падна златният арбатовски участък, се разтревожи и още тогава заяви, че няма да търпи нарушаване на експлоатационните норми.
Така или иначе, работата беше турена в ред, след което тридесетте синове и четири дъщери на лейтенант Шмид заминаха за своите райони на работа.
— И ето вие, Бендер, сам видяхте как този гад наруши конвенцията — завърши своето повествование Шура Балаганов. — Той отдавна пълзи из моя участък, само че досега не можех да го пипна.
Въпреки очакванията на разказвача лошата постъпка на Паниковски не беше порицана от Остап. Бендер се изтегна на стола, загледан небрежно пред себе си.
На високата задна стена на градината на ресторанта бяха нарисувани дървета, гъстолисти и еднакви като на картинка в христоматия. Истински дървета в градината нямаше, обаче сянката, която падаше от стената, даваше живителна прохлада и напълно задоволяваше гражданите. Види се, гражданите до един бяха членове на съюза, защото пиеха само бира и дори без никакво мезе.
До портата на градината се приближи с непрестанно боботене и пукотевица зелен автомобил, на вратичката на който беше извъртян бял дъгообразен надпис: „Ех, как ще ви разходя!“ По-долу бяха поместени условията за разходка с веселата кола. На час — три рубли. За далечни разстояния — по споразумение. Пътници в колата нямаше.
Посетителите на градината си зашушукаха тревожно. Около пет минути шофьорът гледа умоляващо през решетката на градината и загубил, изглежда, надежда да намери пътници, викна предизвикателно:
— Таксито е свободно! Моля, сядайте!
Но никой от гражданите не изяви желание да се качи в колата „Ех, как ще ви разходя!“ И дори самата покана на шофьора им подействува някак особено. Те наведоха глави и се мъчеха да не гледат към колата. Шофьорът поклати глава и бавно отмина. Арбатовци гледаха тъжно подир него. След пет минути зеленият автомобил бясно профуча покрай градината в обратна посока. Шофьорът подскачаше на своето седалище и викаше нещо неразбрано. Колата бе все така празна.
Остап я изпрати с поглед и каза:
— Знаете ли, Балаганов, вие сте празноглавен. Не се обиждайте. С това искам да посоча точно мястото, което заемате под слънцето.
— Вървете по дяволите! — каза грубо Балаганов.