„Скъпо момиче. Бързам да ти съобщя радостна вест. Най-сетне моят патрон Полихаев ме изпраща в производството. Но ето кое ме поразява, скъпа Тим — в концерна «Херкулес» това се казва да те натикат в миша дупка (natikat w mischa dupka). Моят нов приятел Бомзе ми съобщи, че ме изпращат в производството за наказание. Можеш ли да си представиш такова нещо? И ще може ли някога да разбере това нашият добър доктор по математика Бернхард Хернгрос?“
(обратно)Глава XIX Универсалният щемпел
Към дванадесет часа на следния ден из „Херкулес“ плъзна слух, че началникът се е затворил с някакъв посетител в своята палмова зала и три часа вече не отговаря нито на чукането на Серна Михайловна, нито на повикванията по вътрешния телефон. Херкулесовци се губеха в догадки. Те бяха свикнали да гледат как по цял ден мъкнеха Полихаев под ръка из коридорите, караха го да сяда по первазите на прозорците или го завличаха под стълбата, дето именно се решаваха всички въпроси. Възникна дори предположение, че началникът се е откъснал от категорията работници, които „ей сега излязоха“, и се е присъединил към влиятелната група на „затворниците“, които обикновено проникват в своите кабинети сутрин рано, заключват се там, изключват телефона и откъснали се по такъв начин от целия свят, съчиняват най-разнообразни доклади.
А в това време работата си вървеше, книжата искаха подписи, отговори и резолюции. Серна Михайловна отиваше недоволно до вратата на Полихаев и се ослушваше. А на големите й уши се люшкаха леки бисерни топчета.
— Факт без прецедент — рече дълбокомислено секретарката.
— Но кой, кой е там при него? — питаше Бомзе, от когото лъхаше смесена миризма на одеколон и котлети. — Може би някой от инспекцията?
— Не, не, нали ви казвам — обикновен посетител.
— И Полихаев седи с него вече три часа?
— Факт без прецедент — повтори Серна Михайловна.
— И къде е изходът от това положение? — развълнува се Бомзе. — На мене ми трябва бързо една резолюция на Полихаев. Имам подробен доклад за неприспособимостта на бившето помещение на „Тенеке и бекон“ към условията на работа в „Херкулес“. Не мога без резолюция.
Сътрудниците обсадиха от всички страни Серна Михайловна. Всички държаха в ръце големи и малки преписки. Като почака още един час, през което време глъчката зад вратата не стихваше, Серна Михайловна седна до бюрото си и каза кротко:
— Добре, другари. Дайте вашите преписки.
Тя извади от шкафа дълга дървена стойка, на която се поклащаха тридесет и шест печата с дебели лакирани главички, и като вадеше сръчно от гнездата нужните печати, се залови да ги удря върху ония книжа, които не търпяха отлагане.
Началникът на „Херкулес“ отдавна вече не подписваше книжата собственоръчно. В случай на нужда той изваждаше от джоба на жилетката си едно печатче, дъхваше любовно на него и удряше срещу титула виолетово факсимиле. Този трудов процес много му харесваше и дори го наведе на мисълта, че не би било лошо да се пренесат върху гумата и някои най-често употребявани резолюции.
Така се появиха на бял свят първите каучукови изречения:
„НЕ ВЪЗРАЗЯВАМ. ПОЛИХАЕВ“
„СЪГЛАСЕН СЪМ. ПОЛИХАЕВ“
„ПРЕКРАСНА МИСЪЛ. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ РЕАЛИЗИРА. ПОЛИХАЕВ“
Като провери на практика новото приспособление, началникът на „Херкулес“ стигна до извода, че то значително опростява неговия труд и се нуждае от по-нататъшно поощрение и развитие. Скоро беше пусната в работа нова партида гумени печати. Този път резолюциите бяха по-многословни:
„ДА СЕ НАКАЖЕ СЪС ЗАПОВЕД. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ НАКАЖЕ С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ ИЗПРАТИ В ПРОВИНЦИЯТА. ПОЛИХАЕВ“
„ДА СЕ УВОЛНИ БЕЗ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“
Борбата, която началникът на „Херкулес“ водеше с комуналния отдел за помещението, го вдъхнови за нови стандартни текстове:
„АЗ НЕ СЪМ ПОДЧИНЕН НА КОМУНАЛНИЯ ОТДЕЛ. ПОЛИХАЕВ“
„ТЕ ДА НЕ СА СЕ ПОБЪРКАЛИ НЕЩО? ПОЛИХАЕВ“
„НЕ МИ ПРЕЧЕТЕ НА РАБОТАТА. ПОЛИХАЕВ“
„НЕ СЪМ ВИ НОЩЕН ПАЗАЧ. ПОЛИХАЕВ“
„ХОТЕЛЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА НАС И — ТОЧКА. ПОЛИХАЕВ“
„ЗНАМ АЗ ВАШИТЕ ХИТРИНИ. ПОЛИХАЕВ“
„И КРЕВАТИТЕ НЯМА ДА ДАМ, И УМИВАЛНИЦИТЕ. ПОЛИХАЕВ“
Тази серия беше поръчана в три комплекта. Предвиждаше се продължителна борба и проницателният началник не без основание се опасяваше, че с един комплект не ще може да мине.
След това беше поръчан набор от резолюции за вътрешно-херкулесовски нужди: