— А какво ще стане? — дърдореше той и пребягваше ту от едната, ту от другата му страна. — Нали няма да загина? Кажете, златен мой, сребърен, няма да загина, нали? Мога ли да бъда спокоен?
Искаше да добави, че има жена, деца, Серна, деца от Серна и още от една жена, която живее в Ростов на Дон, но в гърлото му нещо неволно засече и той премълча.
Полихаев придружи Остап с хленчене чак до вестибюла. В опустялата сграда те срещнаха само двама души. В дъното на коридора стоеше Егор Скумбриевич. Когато видя великия комбинатор, той се хвана за брадата и се дръпна в една ниша. Долу, на стълбата, иззад мраморното момиче с електрическия факел надничаше счетоводителят Берлага. Той се поклони раболепно на Остап и дори промълви: „Здравейте!“, но Остап не отговори на поздрава на вицекраля.
На самия изход Полихаев хвана Остап за ръкава и изхленчи:
— Аз нищо не скрих. Честна дума! Мога ли да бъда спокоен? Наистина?
— Пълно спокойствие може да даде на човека само застрахователната полица — отвърна Остап, без да забавя крачка. — Така ще ви каже всеки агент на застраховка за живот. Лично на мен вие повече не сте ми нужен. Виж, държавата, тя навярно скоро ще се заинтересува от вас.
(обратно)Глава XX Капитанът танцува танго
В малкия бюфет за изкуствени минерални води, върху фирмата на който бяха нарисувани сини сифони, седяха край бяла масичка Балаганов и Паниковски. Пълномощникът по копитата дъвчеше вафла и гледаше кремът да не излезе от другия край. Тази храна на боговете той придружаваше с пиене на селтерска вода22 със зелен сироп „Прясно сено“. Куриерът пиеше лечебния кефир. Пред него имаше вече шест празни бутилки. От седмата Паниковски грижливо изтърсваше в чашата гъстата течност. Днес новата книговодителка им плати в кантората заплатите по ведомост, подписана от Бендер, и сега приятелите се наслаждаваха на прохладата, която идеше от италианските каменни плочи на бюфета, от огнеупорния шкаф-хладилник, дето се пазеше прясното сирене, от потъмнелите цилиндрични бутилки с шумяща вода и от мраморния тезгях. Парче лед се бе плъзнало от шкафа и лежеше на пода, плувнало във вода. Приятно беше да го погледа човек след отегчителния изглед на улицата с късите сенки, с капналите от горещината минувачи и побеснелите от жажда кучета.
— Хубав град е Черноморск! — рече Паниковски, като се облизваше. — Кефирът много помага на сърцето.
Кой знае защо, това съобщение разсмя Балаганов. Той стисна невнимателно вафлата и от нея излезе дебело суджуче крем, което пълномощникът едва успя да улови във въздуха.
— Знаете ли, Шура — продължаваше Паниковски, — аз някак престанах да вярвам на Бендер. Той нещо не си гледа работата.
— Хайде, хайде! — каза заканително Балаганов. — Теб не са те питали.
— Не, сериозно. Аз уважавам много Остап Ибрахимович: той е чудо човек!… Дори Фунт — вие знаете колко уважавам Фунт — каза за Бендер, че е умна глава. Но ще ви кажа, Шура: Фунт е магаре! Ей богу, той е безподобен глупак. Просто жалка, нищожна личност! А против Бендер нищо не възразявам. Но на мен някои работи не ми харесват. На вас, Шура, всичко ще ви кажа като на свой човек.
Откакто беседва за последен път с помощник-инспектора от криминалния отдел, никой не беше се обръщал към Балаганов като към свой човек. Затова той със задоволство изслуша думите на куриера и лекомислено му разреши да продължи.
— Вие знаете, Шура — зашепна Паниковски, — аз уважавам много Бендер, но съм длъжен да ви кажа: Бендер е магаре! Бога ми, жалка, нищожна личност!
— Е, е! — рече предупредително Балаганов.
— Защо казвате това — е-е? Вие само си помислете, за какво харчи той нашите пари? Спомнете си само! За какво ни е тази глупава кантора? Колко разходи! Само на Фунт плащаме сто и двадесет. Ами чиновничката. Сега пратиха още някакви двама души, видях — днес получаваха заплата по ведомостта. Яки момчета! Защо е всичко това? Той казва — за легалност. Плюя аз на такава легалност, щом ще ни струва толкоз пари. Ами еленовите рога за шестдесет и петте рубли! Ами мастилницата! Ами всички тези перфоратори!