Паниковски разкопча сакото си и евтиният нагръдник, закопчан за шията на нарушителя на конвенцията, отскочи нагоре и се нави като пергаментов свитък. Но Паниковски така се бе разгорещил, че не обърна внимание на това.
— Да, Шура. Ние с вас получаваме мизерно възнаграждение, а той тъне в разкош. И защо, питам аз, ходи в Кавказ? Той казва — в командировка. Не му вярвам! Паниковски не е длъжен да вярва на всичко! И аз тичах заради него на пристанището за билет! Забележете, за билет първа класа. Този невски франт не може да пътува във втора! Ето къде отиват нашите десет хиляди! Води междуградски разговори по телефона, разпраща по цял свят бързи телеграми. Вие знаете ли колко струва една бърза телеграма? Четиридесет копейки думата. А аз съм принуден да се лишавам от кефира, който ми е нужен за здравето. Аз съм стар, болен човек. Ще ви кажа направо: Бендер не е умна глава.
— Все пак не дрънкайте много-много — забеляза Балаганов колебливо. — Нали Бендер ви направи човек. Спомнете си как бягахте в Арбатов с гъската. А сега сте на служба, получавате заплата, член сте на обществото.
— Не искам да бъда член на обществото! — заяви внезапно Паниковски и като понижи глас, добави: — Вашият Бендер е идиот. Измисли тези глупави дознания, когато парите могат да се вземат с голи ръце още днес.
Тогава пълномощникът по копитата, без да мисли повече за любимия началник, се премести по-близо до Паниковски. Като натискаше непрекъснато надолу непослушния нагръдник, Паниковски разказа на Балаганов за един много сериозен опит, който бе направил на свой риск и отговорност.
Същия ден, когато великият комбинатор и Балаганов тичаха подир Скумбриевич, Паниковски остави на своя глава кантората на стария Фунт, вмъкна се тайно в стаята на Корейко и възползувай от отсъствието на квартирата, й направи внимателен оглед. Естествено той не намери никакви пари в стаята, но откри нещо по-хубаво — гири, много големи, черни гири, всяка по пуд и половина.
— На вас, Шура, ще кажа като на свой. Аз разкрих тайната на тези гири.
Паниковски най-после улови неспокойната опашчица на своя нагръдник, закачи я за копчето на панталона и тържествено погледна Балаганов.
— Че каква тайна може да има? — продума разочарован пълномощникът по копитата. — Обикновени гири за гимнастика.
— Вие знаете, Шура, колко ви уважавам — разпали се Паниковски, — но вие сте магаре. Това са златни гири! Разбирате ли? Гири от чисто злато! Всяка гара по пуд и половина. Три пуда чисто злато. Аз разбрах това веднага, просто като че ли ме удари по главата. Застанах пред гарите и лудо се кисках. Какъв подлец е този Корейко! Отлял си златни гири, боядисал ги черни и мисли, че никой няма да разбере това. На вас, Шура, ще кажа като на свой човек — та щях ли да ви кажа тази тайна, ако можех да отнеса гарите сам? Но аз съм стар, болен човек, а гирите са тежки. Затова ви каня като свой човек. Аз не съм Бендер. Аз съм честен!
— Ами ако не са златни? — запита любимият син на лейтенанта, комуто много се искаше Паниковски колкото се може по-скоро да разпръсне неговите съмнения.
— Ами какви може да са според вас? — запита иронично нарушителят на конвенцията.
— Да — рече Балаганов, като мигаше с рижите си мигли, — сега ми е ясно. Гледайте, моля ви се, старец — пък всичко разкрил! А Бендер наистина върши празни работи: пише писма, пътува… Все пак ние ще му дадем една част, както е справедливо, а?
— От къде на къде? — възрази Паниковски. — Всичко за нас! Сега ние ще живеем славно, Шура. Аз ще си сложа златни зъби и ще се оженя, бога ми, честна, благородна дума!
Беше решено ценните гири да се вземат без протакане.
— Платете кефира, Шура — каза Паниковски, — после ще си уредим сметките.
Заговорниците излязоха от бюфета и заслепени от слънцето, почнаха да обикалят из града. Те горяха от нетърпение. Дълго стояха по градските мостове и притиснали кореми о парапетите, безучастно гледаха надолу — покривите на къщите, спускащите се към пристанището улици, по които с предпазливостта на коне слизаха камиони. Охранени пристанищни врабци дълбаеха с човки паважа, а в това време от всички пролуки под портите ги следяха мръсни котки. Зад ръждивите покриви, високите фенери и антените се виждаха синкава вода, катерче, което се носеше с все сила, и жълт параходен комин с голяма червена буква.