— Не оказвайте давление върху психиката ми! — каза Остап, като откъсна от себе си Корейко и си пое дъх. — Невъзможно е да се работи.
— Негодник! Негодник! — шепнеше Александър Иванович. — Ама че негодник!
Той седна на пода, като се кривеше от болката, която потомъкът на еничарите му беше причинил.
— Заседанието продължава! — продума Остап, като че нищо не бе се случило. — И, както виждате, господа съдебни заседатели, ледът се пука. Доверителят се опита да ме убие. Разбира се, от детско любопитство. Той просто искаше да научи какво има вътре в мен. Бързам да задоволя това любопитство. Там вътре има благородно и много здраво сърце, отлични бели дробове и черен дроб без ни най-малък признак за камъни. Моля този факт да се впише в протокола. А сега — да продължим нашите игри, както казваше един редактор на хумористично списание, когато откриваше редовното заседание и гледаше строго своите сътрудници.
Игрите никак не се харесаха на Александър Иванович. Командировката, от която Остап се бе върнал, лъхащ на вино и агне, остави в делото дълбоки следи. Тук имаше копие от задочна присъда, литографии от плановете на благотворителния комбинат, извлечения от «Сметка печалби и загуби», а така също и снимки от електрическата клисура и кинокралете.
— И най-после, господа съдебни заседатели, третият етап от дейността на моя свадлив доверител — скромната канцеларска работа в «Херкулес» за обществото и усилената търговско-подземна дейност — за душата. Просто от любопитство ще отбележим спекулата с валута, кожи, скъпоценни камъчета и други такива компактни предмети от първа необходимост. И най-сетне ще се спрем на серията самоликвидиращи се акционерни дружества под цветистите нахално-кооперативни имена: «Интензивник», «Трудов кедър», «Трионопомощ» и «Южен дървосекач». И всичко това е въртял не господин Фунт, затворник на частния капитал, а моят приятел доверителят.
И великият комбинатор отново посочи с ръка Корейко и описа с нея отдавна замислената ефектна дъга.
След това Остап помоли с натруфени изрази въображаемия съд да му разреши да зададе на подсъдимия няколко въпроса и като почака от приличие една минута, започна:
— Не е ли имал подсъдимият някакви извънслужебни работи с херкулесовеца Берлага? Не е имал. Правилно! А с херкулесовеца Скумбриевич? Също не. Чудесно! А с херкулесовеца Полихаев?
Милионерът-книговодител мълчеше.
— Нямам повече въпроси. Ф-фу! Уморих се и ми се яде. Кажете, Александър Иванович, нямате ли скътан някъде един студен котлет? Не? Удивителна бедност, особено като се вземе под внимание размерът на сумата, която с помощта на Полихаев вие сте измъкнали от добрия «Херкулес». Ето собственоръчно написаните обяснения на Полихаев, единствения херкулесовец, който е знаел кой се крие зад четиридесет и шест рублевия писарушка. Но и той не е разбирал истински кой сте вие. Затуй пък това зная аз. Да, господа съдебни заседатели, моят доверител е грешен. Това е доказано. Но аз все пак ще си позволя да помоля за снизхождение, обаче при условие, че доверителят ще купи от мен папката. Свърших.
Към края на речта на великия комбинатор Александър Иванович се успокои. Пъхнал ръце в джобовете на летния си панталон, той отиде до прозореца. Новороденият ден вече шумеше из града с трамвайните звънчета.
Зад стобора минаваха осоавиахимовци, нарамили безредно пушки, като че носеха мотики. По ламаринения корниз се разхождаха гълъби, които почукваха с червените си като върбови клонки крачета и всеки миг литваха. Свикнал на икономии, Александър Иванович загаси настолната лампа и каза:
— Значи, вие ми пращахте ония глупашки телеграми?
— Аз — отговори Остап. — «Товарете портокалите с бъчви братя Карамазови». Нима е лошо?
— Малко глупаво.
— А просякът полуидиот? — запита Остап, чувствувайки, че парадът е успял. — Добре ли е?
— Момчешка постъпка! И книгата за милионерите — също. А когато дойдохте като киевски милиционер, веднага разбрах, че сте мошеник на дребно. За съжаление аз се излъгах. Инак щяхте да намерите на босия цървулите.
— Да, излъгали сте се. И на стари, години без лъжа не можеш мина, както каза полската хубавица Инге Зайонц един месец след сватбата си с моя приятел от детинство Коля Остен-Бакен.