Апулей
Златното магаре
Богдан Богданов
Превръщенията на Луций и романът
В жанра на т.нар. сатирично-битов роман римската литература ни е завещала две големя произведения — „Сатирикон“ на Петроний и „Златното магаре“ на Апулей. Те принадлежат на два последователни века — първи и втори от н.е. Ако оставим настрана наложената от жанра прилика в свързването на разни повествования, обединени от сюжетна канава — пародийните приключения на гонен от божество герой, във всичко друго двата романа дълбоко се отличават. Дори и по съдба — „Сатирикон“ е достигнал до нас в малък откъс, „Златното магаре“ се е опазил почти без пропуски. „Сатирикон“ е изцяло сатирично-пародийна книга, чийто на моменти сериозен поглед към социалния свят на човека придобива силата на социален анализ. Не познаваме нищо друго от този род в античната литература. В „Златното магаре“ също се гледа към социалната съдба на човека, но много по-откъслечно. В романа на Апулей социалната проблематика е всъщност отстранена.
За да има роман, нужно е да се изпитва удоволствие от разказване, от трупане на повествования, които запълват празно време. И Петроний, и Апулей са неуморими разказвачи. Различно е обаче отношението на двамата романисти към езика. У Петроний то е съобразено с материята на разказа, мени се. В „Сатирикон“ се откриват чисти образци на простонароден латински език, пародии на висок стил и на висока поезия, които издават тънко познаване на йерархията на римската реч. Апулей е разказал историята на магарето Луций на изкуствен език, смесица от архаична и простонародна лексика. От наша гледна точка този риторичен и поетично-образен език е неподходящ за ниската фабула на романа. В това отношение обаче Апулей е по-верен на античната художествена традиция от Петроний.
Разлики откриваме и в техните биографии. Впрочем Петроний е останал без биография, почти анонимно лице е. От „Сатирикон“ се разбира, че не е обичал риториката и надутата поезия, както и всяка показност. Апулей, напротив — като истински софист говори за себе си, хвали се, работи за своята слава, умее да ласкае силните на деня. Изобщо той се е погрижил за биографията си.
Роден е непосредствено след 120 г. в Мадаура (днес Алжир), в римската провинция Африка. Баща му е висш чиновник. Получава риторическо образование в родния си град и в Картаген, по-късно учи в Атина. Увлича го Платоновата философия. Оцветена мистично в тази епоха, тя събужда у Апулей интереса към магии и мистерии. Пътува в Мала Азия, известно време прекарва в Рим. Завръща се в Африка завършен софист. Тази роля на пътуващ интелектуалец-оратор, който съветва, внушава, посредничи и същевременно търси мястото си в широкия римски свят, се играе от редица изтъкнати личности на първите два века от н.е. — от Дион Хризостом, от съвременника на Апулей — Лукиан.
На път за Александрия Апулей се разболява и спира в град Еа (Триполис). Негов състудент от Атина го поканва в дома на своята майка вдовица, като го подтиква към брак с нея. Бракът се осъществява. В Еа Апулей живее 14 години. Става интрига, свързана с наследството на Апулеевата съпруга. Наследниците го обвиняват, че е употребил магия, за да я накара да се омъжи за него. Магията се наказвала сурово в епохата на Антония Пий и Марк Аврелий. В 158 г. на процеса в съседната на Еа Сабрата Апулей е оправдан поради липса на доказателства. Запазена е защитната му реч (т.нар. „Апология“), написана в Цицеронов стил, нашият извор за биографията на писателя. В „Апология“ е отпечатано самочувствието му, широката култура, засиленият интерес към мистичното, както и към магическите практики, срещу които се защищава. След Еа го откриваме в Картаген като жрец на Ескулап, а по-късно като върховен жрец на провинция Африка. Апулей е изтъкнато лице, патриарх на африканската римска литература, наричат го философ, почитат го със статуи. Починал е вероятно в последните години на втори век.
Бил е автор на много съчинения на латински и на гръцки — двуезичието е естествено не само за културната сфера на онова време. Знаем заглавия на негови естественонаучни творби, на трактат по аритметика, по музика, на един друг роман „Хермагорас“. Притежаваме откъси от стихове. Опазени са само латински съчинения на Апулей — три философски творби: „За божеството на Сократ“, „За Платон и неговата философия“, „За вселената“ (волен превод на едноименния трактат на Аристотел) и две ораторски произведения: споменатата „Апология, или защита на самия себе си от обвинението в магия“ и т.нар. „Флорида“, извадки от публични речи на Апулей, разнообразни по стил, събрани от някого за целите на риторическото образование.