Кимнах и тръгнах. Сега се сетих, че Къмингс го нямаше на обичайното му място, когато излизах, макар че при започване на вечерята беше там. Помещението на капитана беше непосредствено под мостика и аз бях там за десет секунди. Почуках на полираната врата от тиково дърво, чух някакво ръмжене и влязох.
„Блу Мейл“ явно се грижеше за своя комодор. Дори капитан Булен, който не беше поклонник на изнежения живот, никога не се беше оплаквал, че е разглезван. Имаше на разположение чуден тристаен апартамент с баня, подреден според най-придирчивия милионерски вкус, а служебната му каюта, в която бях сега, предразполагаше към отдих с виненочервен килим, потъващ под краката, с тъмнопурпурни завеси, тапицерия от лъскав явор с дъбови талпи отгоре, столовете и кушетката от дъб, облицовани в зелена кожа. Когато влязох, капитан Булен вдигна поглед към мен, нямаше вид на човек, наслаждаващ се на домашния уют.
— Нещо не е в ред, сър? — запитах го аз.
— Седни! — Махна ми към един стол и въздъхна. — Нещо не е в ред. Бенсън „Банановите крака“ липсва. Уайт ми докладва преди десет минути.
Бенсън „Банановите крака“ звучеше като име на опитомен антропоид или най-малкото на професионален цирков борец, а всъщност принадлежеше на нашия твърде приветлив, изискан и безупречен главен стюард Фредерик Бенсън. Бенсън притежаваше заслужена репутация на твърд привърженик на дисциплината и именно един от неговите подчинени, при суровото си незаслужено мъмрене, бе мярнал едва забележимото разстояние между коленете на Бенсън и веднага го беше прекръстил така. Името му се лепна точно заради това, че беше неуместно и напълно неподходящо. Кръстникът беше Уайт, помощник главният стюард.
Не казах нищо. Булен не обичаше никой и особено офицерите му да проявяват закъснели реакции, ахкания и пъшкания. Вместо това изгледах мъжа, седнал на масата срещу капитана: Хоуард Къмингс.
Ковчежникът Къмингс, дребен, пълничък, добродушен и необикновено умен ирландец, беше след Булен най-важната личност на кораба, Никой не оспорваше това, макар че самият Къмингс не го подчертаваше. На един пасажерски кораб добрият ковчежник има цената на злато, а Къмингс беше безценна перла. През тригодишната му служба на „Кампари“ търканията, неприятностите и оплакванията от страна на пасажерите бяха почти непознати. Хуард Къмингс беше гений като посредник в компромисите и заглажданията на накърнени честолюбия и изобщо в оправянето на хорските отношения. Капитан Булен по-скоро би си отрязал дясната ръка, отколкото да се лиши от Къмингс.
Погледнах Къмингс поради три причини. Той знаеше всичко, което става на „Кампари“ — от тайните нареждани за транзакции, извършвани в телеграфната зала, до сърдечните вълнения на най-младия огняр в котелното отделение. Отговаряше за всички стюарди на борда. И накрая, беше близък личен приятел на „Банановите крака“. Те бяха плавали заедно десет години — главният ковчежник и главният стюард, на един от най-големите трансатлантически лайнери и това беше един от майсторските удари в кариерата на този изявен съблазнител, лорд Декстер, когато е успял да примами тези двама души да напуснат корабите си и да дойдат на борда на „Кампари“.
Къмингс улови погледа ми и поклати мургавата си глава.
— Съжалявам, Джони. И аз съм на тъмно, колкото теб. Видях го за малко преди вечеря, трябва да е било около осем без десет, когато пийвах една каничка с плащащите клиенти. — Кавичката на Къмингс представляваше специална бутилка уиски, напълнена само с плодов сок — Току-що говорихме с Уайт. Той казва, че е видял Бенсън в каютен апартамент №6 към 8, 20 ч. — преди половин час, не, по-точно преди 40 минути. Очаквал да го види малко след това, защото всяха нощ през последните две години, ако времето е добро, Бенсън и Уайт имали навика да изпушват по една цигара на палубата, докато пасажерите вечерят.
— Редовно ли? — прекъснах го аз.
— Много. Почти в 8, 30, никога по-късно от 8, 35. Но не и тази вечер. В 8, 40 Уайт отишъл да го потърси в каютата му. Никаква следа от него. Организирал половин дузина стюарди да го търсят и пак без резултат. Прати за мен и аз дойдох при капитана.
А капитанът прати за мен, помислих си аз. Щом има под ръка черна работа, викай стария верен Картър. Погледнах Булен.
— Претърсване, сър?
— Именно, мистър. Проклети безобразия, една дивотия след друга. Тихо, ако можеш!
— Разбира се, сър. Може ли да взема Уилсън, боцмана, няколко стюарди и свободни от наряд матроси?
— Можеш да вземеш и лорд Декстер с дирекционния му съвет, стига да ми намериш Бенсън — ухили се Булен.