— Има резервен комплект — каза дрезгаво Булен. — Ей там, в шкафа под масата. Този с газгенератор. Сигурно го е пропуснал.
Но убиецът не го беше пропуснал, не беше човек, който пропуска нещата. Пък и чукът му беше под ръка. Всъщност резервният комплект беше дори по-смачкан от редовния, а и за по-сигурно смачкана беше и арматурата на газгенератора.
— Изглежда, че нашият приятел пак е слушал със своя приемник — обади се тихо Макдоналд. — И е излязъл или да спре известието, или да строши апаратурата, така че да не постъпват повече известия. Имал е късмет. Ако бе закъснял малко до завръщането на радиста, хората ми щяха още да търкат палубата отвън и той не би могъл да направи нищо.
— Никак не ми се връзва този убиец с късмета — казах аз. — Премного е способен за това. Не мисля, че са постъпили нови известия, които да го тревожат, но той се е страхувал от такива. Знаел е, че Питърс и Дженкинс са на погребението, и вероятно е проверил, че радиокабината е заключена. Изчакал е да се разчисти теренът, излязъл е на палубата, отключил кабината и влязъл вътре. И за зла участ Декстер го е видял да влиза.
— Ключът, мистър — каза дрезгаво Булен. — Ключът. Как ще го обясните?
— Представителят на „Маркони“ в Кингстън, който провери апаратурата, сър. Помните ли? — Той помнеше, разбира се: представителят на „Маркони“ бе телефонирал да пита дали искаме да се прегледа апаратурата и Булен се бе възползувал от тази изпратена от бога възможност да затвори радиокабината, за да не приема неприятните и нервиращи го радиограми от Лондон и Ню Йорк. — Прекара тук почти четири часа. Достатъчно време за всичко. Ако той е бил представителят на „Маркони“, то аз съм Майската царица. Имаше хубав и внушителен комплект инструменти със себе си, но струва ми се, че единственият използуван инструмент, ако може изобщо да се нарече така, е било парче восък, нагрято до подходяща температура, за да снеме отпечатък от бравата — дори и да е успял да измъкне катинара и да го върне незабелязано, тези катинари „Йеил“ са много сложни, за да бъдат дублирани. И аз предполагам, че в това се е състояла цялата му работа тук.
А бях на съвсем погрешен път. Но мисълта, че фалшивият представител на „Маркони“ може да се занимава с други неща по време на престоя си в радиокабината, ми мина през ума много, много часове по-късно: беше толкова заслепяващо очевидно, че изцяло го пропуснах, макар че само две минути задълбочено мислене биха ме насочили към правилното решение. Но трябваше да се изтъркалят тези часове, преди да стигна до тази конструктивна мисъл: а тогава вече беше много късно, много късно за „Кампари“, много късно за пасажерите му и много, много късно за всички от екипажа.
Оставихме младия Декстер да си лежи в радиокабината и заключихме вратата с нов катинар. Бяхме разисквали близо пет минути по въпроса къде да го оставим, преди да ни проблесне простото решение: да го оставим там, където си беше. Никой вече нямаше да използува кабината през този ден: там си беше толкова добре, колкото където и да било другаде, докато полицията от Насау се качи на борда.
От кабината отидохме направо в телеграфния салон. Телексите там бяха свързани с предавател-приемници на определени вълни с Лондон, Париж и Ню Йорк, но можеха да се пригодят от хора като Питърс и Дженкинс, които си разбираха от работата, за да предават и приемат практически на всяка една дължина. Но дори и Питърс и Дженкинс не можеха да се справят при състоянието, което заварихме: в телеграфния салон имаше два големи предавателя, умно конструирани с вид на коктейлни шкафове, но и двата бяха получили същата обработка както апаратите в радиокабината: външно недокоснати, отвътре смачкани до неузнаваемост. Някой беше поработил добре тази нощ: изглежда, че радиокабината е била последна по списъка. Погледнах Булен.
— С ваше позволение, сър, аз и Макдоналд ще отидем да огледаме спасителните лодки. И там можем да си пропилеем времето така, както и навсякъде другаде.
Той се досети за какво става дума и кимна. Капитан Буден започваше да придобива вида на преследван. Беше най-способният, най-компетентният капитан на „Блу Мейл“, но никога в дългогодишната си практика нему се е налагало да се справя с подобни ситуации.