— В каква валута?
— Туристически чекове. Платими от една нюйоркска банка.
— Долари, а? Е, капитан Булен, считам това за особено интересно. Платено в долари. Още през май миналата година генералисимусът обяви, че е подсъдно да се притежава каквато и да било чужда валута. Чудя се откъде нашите приятели са се сдобили с валута. И защо са им позволили да я притежават? Вместо да бъдат натикани в някой затвор из джунглата?
— За какво намекваш, Главни?
— Нищо! — призна си Макилрой. — Дяволска работа.
— Просто не виждам как може да се свържат нещата. Просто смятам, че това е много странно, а всяко странно нещо при сегашните обстоятелства трябва да се провери. — Той поседя смълчан за миг, после добави разсеяно:
— Предполагам знаете, че нашият приятел генералисимусът получи напоследък един подарък от чужбина. Един миноносец и две фрегати? С един удар удвои военноморската си мощ. Предполагам знаете, че генералисимусът изпитва страхотна нужда от пари. Режимът му страшно се нуждае от пари и затова именно станаха кървавите метежи от миналата седмица. Знаете, че на борда имаме дузина хора, които струват, господ знае, колко пари като откуп? И ако фрегатата се покаже ненадейно на хоризонта и ни заповяда да спрем… е, как бихме могли да сигнализираме за помощ, след като всичките ни предаватели са унищожени?
— Никога в живота си не съм чувал такива смешни догадки — каза тежко Булен. Но дали са смешни или не, капитан Булен, помислих си аз, здраво сте се замислили върху тях. — Да насочваш предположенията си точно в тази посока. Как би могъл да ни намери даден плавателен съд? Къде ще ни търси? Снощи сменихме курса и сме на сто мили от мястото, където предполагат, че сме — дори и да имат някаква представа за къде сме се насочили?
— Бих подкрепил аргументите на главния механик, сър — вмъкнах аз. Нямаше смисъл да споменавам, че смятах мислите на Макилрой за толкова несъстоятелни, колкото ги смяташе и капитанът. — Всяко лице с радиоприемник може да има и радиопредавател — сам Мигел Карерас ми спомена, че някога е командвал собствени кораби. Навигацията по слънцето и звездите не би го затруднила. Вероятно той знае местоположението ни до десет мили разлика.
— И известията, дошли по радиото — продължи Макилрой. — Известие или известия. Толкова дяволски важно известие, че причинява смъртта на двама души; и вероятността, че може би е дошло и друго подобно известие, причинило смъртта на трети човек. Какво е това известие, капитане, какво толкова страхотно важно има в това известие? Предупреждения: откъде, от кого, не зная. — Предупреждения, капитан Булен. Вести, които в наши ръце биха провалили нечии грижливо организирани планове, за мащабите на които можете да съдите по факта, че трима души загинаха, за да не стигнат известията до нас.
Старият Булен беше потресен. Опита се да не го покаже, но беше потресен. Страшно. Разбрах го веднага, щом се обърна към Томи Уилсън.
— На мостика, мистър Уилсън! Двойна вахта, докато стигнем до Насау! — Той погледна Макилрой. — — Ако се доберем до Насау! Сигналист да стои при Олдис през целия ден! Спомагателните флагове да бъдат готови на нока! Радарна кабина: ако за миг отделят очите си от екрана, ще ги сваля на сушата! Каквото и незначително примигване да доловят, на каквото и да е разстояние, веднага да докладват на мостика!
— Ще се обърнем към тях за помощ ли, сър?
— Идиот с идиот! — изръмжа Булен. — Бягаме да си спасим живота в обратната посока. Да не искаш да се изправим пред чакащите оръдия на някой миноносец? — Безспорно Булен беше излязъл от релсите: противоречивият елемент в нарежданията му го издаваше напълно.
— Значи вярвате на главния, сър? — запитах го аз.
— Не зная какво да вярвам — изръмжа Булен. — Просто не искам да рискувам.
Когато Уилсън излезе, аз казах:
— Може би главният е прав. Може и Уилсън да е прав. Двамата се покриват — въоръжено нападение на „Кампари“, с привличане на някои от членовете на екипажа му за съучастници.
— Но ти все още не го вярваш — рече тихо Макилрой.
— Аз съм като капитана. Не зная на какво да вярвам. Но в едно съм сигурен. Радиоприемникът, уловил известието и който не можахме да открием, за мен е ключът към всичко.
— И то ключът, който ще търсим. — Булен се надигна на крака. — Главни, ще се радвам, ако дойдеш с мен. Лично ще претърсим за това радио. Започваме с моето помещение, после твоето, после помещенията на всички членове от екипажа на „Кампари“. После ще търсим навред, където би могъл да бъде скрит извън помещенията. Ти идваш с нас, Макдоналд!
Старецът се бе разпалил не на шега. Ако радиоприемникът беше в помещенията на екипажа, той щеше да го открие, фактът, че бе предложил да започнат претърсването от собствените му помещения, беше достатъчна гаранция за това. Той продължи: