— Никой не смее да си играе на котка и мишка с мен. — Беше тих и спокоен. — Източниците, Картър?
— Тук — посочих аз главата си. — Само тук. Този източник.
Той ме оглежда няколко секунди в хладно мълчание, после кимна леко. — Знаех го, откакто ви видях за първи път. Във вас има нещо. Боксовият шампион прилича на боксов шампион, дори и когато е в почивка. Опасният човек не може да изглежда другояче освен опасен, дори и в най-интимна ситуация, при най-невинни обстоятелства. Вие имате това качество. Тренирал съм се да откривам тези неща.
— Чувате ли? — казах аз на Сюзън. — Никога не сте го допускали, а? Мислехте ме като всеки друг, нали?
— Вие сте по-хитър, отколкото ви смятах, мистър Картър — измънка Карерас.
— Наричате проницателност това, когато човек събира две и две и установи, че правят четири. В такъв случай сигурно съм проницателен, но тогава не бих лежал тук със строшен крак. — Безцелното припомняне за моята безпомощност не вредеше. — Че генералисимусът се нуждае от пари… отдавна трябваше да го предвидя.
— Да?
— Да. Да ви кажа ли защо нашият телеграфист Браунел бе убит?
— Би било интересно.
— Защото вие засякохте едно известие, изпратено от двете семейства — Харисън и Къртис, които бяха повикани с каблограми от Кингстън. Това известие съобщаваше, че каблограмите са фалшиви, и ако ние научехме това, щяхме да проучим и проверим господата Карерас и Сердан много по-щателно, защото именно те заеха местата им. И работата е в това, че каблограмите, които получиха двете семейства, пристигнаха от вашата столица, което доказва мълчаливото съгласие на пощата, и оттам извода — със знанието на самото правителство. Правителството е собственик на пощата.
— Второ, във вашата страна има дълъг списък от чакащи за места в „Кампари“. Вие бяхте почти на края, но изведнъж мистериозно скочихте най-отпред, Казахте, че сте единствените, които могат да се възползуват от незабавното предимство за двата внезапно овакантени апартамента. Глупост. Някой властоимащ — и го голяма власт — е казал: „Карерас и Сердан ще са първи“. И никой не е възразил. Питам се, защо ли?
— Трето, въпреки списъка от чакащи никой в него не е от вашата националност, Карерас. Защото на хората от вашата националност не се позволява да пътуват с чужда кораби. И да добавя още, че ги пращат в затвор, щом се установи, че разполагат с чужда валута. Но на вас ви се позволи да пътувате — и при това платихте в щатски долари. Все още следите мисълта ми, нали?
Той кимна:
— Трябваше да поемем риска да платим с щатски долари.
— Четвърто, митничарите си затвориха очите за сандъците с вашите хора — и другите с оръдията. Това показва…
— Оръдия? — прекъсна ме Марстън. Той изглеждаше съвсем изумен. — Оръдия?
— Шумът, който чувате навън — рече спокойно Карерас. — Мистър Картър последователно ще ви обясни всичко. Бих искал — продължи той с нотка на съжаление — — да бяхме от една и съща страна на барикадата. Вие бихте ставали несравним лейтенант, мистър Картър. Сам можете да определите своята собствена цена.
— Горе-долу същото, което ми каза мистър Биърсфорд вчера — съгласих се аз. — Тези дни всички ми предлагат работа. Изглежда, че ми е провървяло.
— Да не искате да ми кажете — рече Сюзън, че татко ви е предложил… — Не се паникьосвайте — успокоих я аз. — Той промени мнението си. Е, Карерас, какво имаме. Съучастие на правителството по всички линии. И какво иска правителството? Пари? Отчаяна нужда. Броени са 350 милиона долара на разни оръжейни доставчици през последните една-две години за въоръжаване. Лошото беше, че на първо място генералисимусът никога не е разполагал с 350 милиона долара. Сега никой не купува захарта му, практически няма външна търговия, така че как би могъл един честен човек да се сдобие с пари? Лесно. Като ги открадне.
— Можем да минем без обидни намеци на лична почва.
— Както желаете. Може би въоръжен бандитизъм или пиратство в открито море звучи по-благородно от кражба. Не зная. Както и да е, какво краде той? Бонове, акции, дялове, разменна валута, чекове? В никакъв случай. Иска само нещо, което не може никога да се върне назад при него, и единственото, с което може да се сдобие в достатъчно количество, е златото. Вашият вожд, мистър Карерас — приключих разумно аз, — изглежда си има много широка шпионска мрежа в Британия и Америка.
— Ако някой е подготвен да вложи достатъчно капитал в подобна работа — каза равнодушно той, — широката шпионска мрежа не е нужна. Аз дори имам в кабината си пълните карти на товарите на кораба със златото. Всеки човек си има цената, мистър Картър.