— Какво е това? — Гласът на Сюзън беше така притихнал, че трябваше тя да дойде по-наблизо и да повтори думите си. — О, Джони, какво, за бога, е това?
— Въртележката.
— Какво!
— Въртележката.
— О, господи! — Най-после разбра. — Това… това атомно устройство, което бе откраднато от Южна Каролина. Въртележката. — Тя се изправи нестабилно на краката си и се дръпна назад. — Въртележката!
— Няма да ви ухапе — казах и аз, макар че не бях много сигурен. — Равностойна на пет хиляди тона тринитротолуол. Гарантира взривяването на кой да е кораб по света и превръщането му в прах, ако изобщо не го изпари. Точно това възнамерява да стори Карерас.
— Аз… не разбирам. — Разговорът ни непрестанно се прекъсваше от скърцането на метал и звуци от трошенето на дъски. — Вие… когато той вземе златото от „Тикондерога“ и се прехвърли на очакващия го кораб, ще взриви „Кампари“… с това?
— Няма чакащ кораб. Когато натовари златото на кораба, милосърдният Карерас ще освободи пасажерите и екипажа на „Кампари“ и ще ги остави да отплават с „форт Тикондерога“. Като по-нататъшен признак на неговата чувствителност и любезност той възнамерява сенаторът Хоскинс и двамата му знатни придружители да бъдат върнати, за да ги погребат в родната им земя. Капитанът на „Тикондерога“ няма и да помисли да откаже. В случай на отказ Карерас ще се погрижи да го преодолее. Виждате ли това? — Посочих и едно табло до опашката на Въртележката.
— Не го докосвайте! — изписка тя.
— Не бих го докоснал за всичкото злато на „Тикондерога“ — уверих я пламенно аз. — Страх ме е само като изгледам тази проклетия. Както и да е, изглежда, че това табло е часовников механизъм, който ще бъде навит преди прехвърлянето на ковчега. Плаваме си честито по пътя, настървени да стигнем до Норфолк, армията, флота и ФБР, но поставените от Карерас радисти на борда на „Тикондерога“ ще се погрижат за комуникационните му средства и не ще имаме начин да пратим известия. Половин час, един час след заминаването на „Кампари“ — мисля, че поне един час, защото даже Карерас не би желал да бъде на няколко мили от едно заредено атомно устройство — и… бум!
— Не може да го стори, не може — натъртено каза тя, но гласът и не беше никак убедителен. — Този човек трябва да е злодей.
— Първокласен — съгласих се аз. — И недейте бърбори, че няма да го направи. Защо, мислите, откраднаха Въртележката и направиха необходимото, за да заблудят всички, че доктор Слингсби Керолайн е драснал с нея? От самото начало единствената им цел беше да пратят „форт Тикондерога“ в царството небесно. Така че да няма никаква възможност за връщане. Всичко са заложили на тоталното унищожаване на „Тикондерога“, включително на пасажерите и екипажа на „Кампари“. Може би двамата фалшиви радистина Карерас са вкарали тайно на борда експлозив, но той ще бъде съвсем недостатъчен да осигури цялостното му разрушаване. Стотици тонове силни експлозиви в складовете на британските бойни кораби се взривиха през последната война и пак оцеляха. Не може да бъде потопен и с оръдейна стрелба. С два изстрела от среднокалибрено оръдие палубите на „Кампари“ ще се огънат, но дори и тогава не може да не оцелеят. Но при Въртележката няма никакви изгледи за оцеляване. Абсолютно никакви!
— Хората на Карерас — бавно рече тя. — Те са убили пазачите в атомния изследователски център.
— Кой друг? И след това са заставили доктор Керолайн да излезе през портала с тях и Въртележката в багажника. Вероятно Въртележката е била на път за техния остров още съшия час по въздуха, но някой е закарал колата до Савана, преди да я изостави. Несъмнено, за да хвърлят подозрението върху „Кампари“, за който са знаели, че напуска Савана на сутринта. Не съм сигурен защо, но мога да предположа, че е така, защото Карерас е знаел, че ще плаваме в Карибско море, и е бил уверен, че ще бъдем претърсени на следващото пристанище, като му дадем възможност да качи на борда своя фалшив представител на „Маркони“.
Докато говорех, оглеждах двата кръгли циферблата, вградени в таблото на Въртележката. Загърнах пак одеялото на мястото му с любящата обич на баща, завиващ най-малкия си син, и почнах да завинтвам капака на ковчега. Известно време Сюзън ме наблюдава мълчаливо. После каза:
— Мистър Сердан. Доктор Керолайн. Същото лице Трябва да е същото лице. Сега си спомням. Когато Въртележката изчезна, се спомена, че само един-двама души досега са знаели как да заредят Въртележката.