Като чуха този слаб глас, молещ за вода, двамата каубои възпряха конете си и загледаха скалпирания, когото смятаха за мъртъв от няколко часа.
— По дяволите! — възкликна, безкрайно учуден, Бени. — Дали ушите ме излъгаха, или сънувам? Човек, претърпял такова ужасно осакатяване, след четири часа все още дава признаци на живот?! И това ако не е чудо!…
— Той ли проговори? — попита развълнуван Бек.
— Щом и ти си го чул, значи е така Задръж коня ми, Бек, и да видим какво е това нещо.
Канадецът скочи на земята, без да изпуска пушката си, хвърли бърз поглед наоколо, приближи се до скалпирания мъж и се надвеси над него. Нещастникът, след като бе произнесъл две думи и бе направил усилие да повдигне ръката си, изглеждаше като умрял или припаднал.
— По дяволите — промърмори каубоят. — Дали не е издъхнал?
Измъкна дългия ловджийски нож и докосна блестящото му острие до устните на скалпирания. След миг забеляза, че то леко се запоти от слабия дъх на ранения.
— Е, какво? — попита Бек с тревога— Още ли е жив?
— Ами, разбира се — отговори Бени. — По дяволите! Бек, приятелю, все още можем да го спасим!
— Вярваш ли?
— Човекът е силен.
— Какво ще правим?
— Ще го натоварим на някой от конете и ще го закараме в лагера.
— Може би в гората има още ранени?
— Засега ще се заемем с този. Хайде, бъди добър и ми помогни.
Бек скочи на земята привърза двата коня един към друг с юздите и отиде при приятеля си. Повдигнаха много внимателно ранения. Беше с широки рамене, могъщи крайници, безстрашно лице, леко загоряло, в по-голямата си част покрито с дълга, черна брада Можеше да бъде южноамериканец, но можеше да е и емигрант от южните страни на Европа. Трябва да имаше около четиридесет години. Бени и Бек заедно го пренесоха до по-близкия кон и го поставиха върху седлото, като го придържаха от двете страни, за да не се подхлъзне и падне. По време на тази операция скалпираният не прояви признак на живот. Блед почти посинял, с полузатворени очи, с набръчкано от спазми чело, се остави да бъде положен, без да помръдне без да промълви нито дума
— Бързо в лагера! — каза Бени. — За щастие този клетник нито е прострелян, нито е улучен от стрела
Бек подсвирна и конят тръгна но леко сякаш и това интелигентно животно бе разбрало какъв деликатен товар носи. Прекосиха прерията спокойно, без раненият да дойде на себе си. Като стигнаха до каруцата свалиха нещастника от седлото и безкрайно внимателно го повдигнаха, след което го поставиха на един матрак, разположен под огромното бяло платнище.
— Бек — каза Бени, — ако не се лъжа господин Харис ни бе снабдил с антисептични лекарства.
— Да, има и медицински памук — отговори младият каубой.
— Бързо, подай ми го! Имаш ли някаква гъба?
— Трябва да има някъде тук.
— Напой я хубаво с вода и ми я дай. Да се помъчим да спрем инфекцията
Само след няколко мига Бек донесе всичко, което му бе поискано, и няколко парчета плат. Бени внимателно прекара влажната гъба по оголения череп, измивайки съсирената вече кръв, която го покриваше. Тази процедура бе повторена няколко пъти. На четвъртия път скалпираният изпусна дълга въздишка и потръпна като при спазъм.
— Добре — каза Бени. — Нашият човек се съвзема.
След като черепът бе почистен, Бени го покри с памук и го превърза Той не можеше да направи нищо повече, защото нямаше под ръка по-добри лекарства. След това, все така безкрайно внимателно, положи ранения на леглото, като гледаше главата му да е на по-високо, и го зачака да дойде на себе си. Не минаха и две минути и човекът въздъхна за втори път, помръдвайки едновременно и ръцете си, като че ли искаше да отблъсне някого.
— Оправя се — каза Бени, който го наблюдаваше внимателно.
— Нещастният!… Кой знае какви ужасни болки ще изтърпи.
— Сигурно, но ще оздравее, Бек, уверявам те.
В този миг от устата на ранения се отрони звук. Сякаш се мъчеше да раздвижи езика си, да проговори.
— Искате ли да пиете? — попита го Бени, като се наведе над него.
Чул тези думи, непознатият с усилие отвори очите си — две прекрасни черни, живи очи, и ги прикова с изненада върху каубоя. Погледа го няколко мига мълчаливо, после отвори уста и с пресипнал глас промълви:
— Да… пия…
Бени взе шишето, съдържащо смес от вода и уиски, което Бек му подаде, и го поднесе към устните му. Раненият отпи жадно няколко глътки, след това се усмихна на двамата каубои и помръдна с ръка, като че ли да благодари.
— Можете ли да говорите? — го попита Бени. Той потвърди със знак.
— Индианците ли ви нападнаха?
— Да
— Много ли бяхте?