— Сред клоните на онзи дъб има един черен присмехулник, пернато, което се забавлява като имитира не само птиците, но и всички звуци, които чува. Но на мен ми се стори, че този звук дойде откъм земята.
— Какво искаш да кажеш?
— Хм!… И аз не знам. Ей!… По дяволите!
— Какво има Бени?
— Не виждаш ли как клоните на онзи храст едва забележимо се движат?
— Да виждам как потрепват листата.
— Там има някой, който се мъчи да си отиде без наше разрешение. Дръж пушката и не мърдай!
— Насочил съм я към храста!
Бени слезе от седлото. Спря за миг, после се просна на земята, опирайки ухо до нея. Постоя няколко минути така ослушвайки се, след това се изправи. Лицето му, обикновено спокойно, изразяваше тревога
— Бек — промърмори той. — Не изпускай коня ми и бъди готов за всичко. Там някой пълзи.
Канадецът, познаващ всички хитрини, придобил много опит както от прерията, така и от гората не можеше да се мами. Острият му слух на стар ловец бе уловил лек шум, предизвикан от пълзящо тяло. Приведен, за да се предпази от неочакван изстрел, защото знаеше, че някои индианци притежават изключителни оръжия за непрекъсната стрелба се упъти тихичко към храстите. Бек, все още на седлото, го следеше внимателно с поглед и държеше пушката насочена. Като ги приближи, Бени се хвърли на земята и започна безкрайно предпазливо да пълзи наоколо. После рязко се изправи и взе на прицел храсталака.
— Предай се, хитрецо, или ще изпратя един куршум в черепа ти! — извика той.
При тази заповед, произнесена със заплашителен тон, оттам изникна човек и каза спокойно:
— Моят брат, бледоликият човек, не познава ли вече своя брат, Шарената опашка?
Този, който заговори така бе индианец със стройна фигура, каквито бяха всички от многобройното племе на Гарваните, наричани още Големите кореми, които властвуваха от планините на Британска Колумбия до Тихия океан и езерото Атабаска, че дори и по на север, оспорвайки си първенството с войнствените племена на Черните крака и на Змиите Бе висок, с широки рамене със суха и мощна мускулатура, с издадени скули, татуирани в червено, с малко изпъкнал нос, голяма уста, тънки устни и черни очи, вдлъбнати и тесни. Нямаше косми по лицето, тъй като индианците и от двете Америки имаха обичай да ги оскубват много грижливо; в замяна на това имаше дълга, остра и черна коса, която странно контрастираше с медния цвят на лицето му. Бени хвърли бърз поглед на индианеца, за да види с какво оръжие разполага, но не видя нищо нито в ръцете му, нито на гърба му. Гарванът издържа този изпит, без да трепне като запази строгия си, величествен вид, характерен за хората от неговото племе.
— А! — възкликна Бени, като се направи на изненадан. — Как така намирам моя брат Шарената опашка да се крие тук? От много време не съм го виждал и смятах, че заедно с Червения облак е на бойната пътека, за да отмъсти за несправедливостта на Черните крака.
— Наистина отдавна не съм виждал моя бледолик брат — отговори индианецът. — За последен път го видях в сезона на падащите листа.
— Така е — каза Бени, без обаче да отпуска пушката си. — Моят брат, Шарената опашка, търсеше може би тук следите на Черните крака?
— Не икишотите още не са събрали племето.
— Какво тогава търсеше моят брат?
— Чакаше дивите пуйки. След няколко дни ще празнуваме танца на бизоните, а моят брат знае, че тази година нямаше много дивеч.
— Аз пък мислех, че си на пътеката на войната — каза Бе ни с ирония.
— И защо моят бледолик брат мисли така?
— Защото в прерията, недалеч оттук, видях трупове.
Индианецът погледна каубоя с пламтящи очи, но този блясък веднага угасна и той отново поде, без да го напусне спокойствието:
— Моят бледолик брат е видял трупове? Тогава трябва да побързам да се върна в моето племе и да уведомя Червения облак. Голямата майка на бледоликите иска нейните поданици да се уважават и ние ще отмъстим за тези, които са били убити.
— Знаете ли кои са били нападателите?
— Трябва да са били Черните крака.
Бени му отвърна със смях. Индианецът го погледна с мрачни очи, след това кръстоса ръце върху широките си гърди и каза с ироничен тон:
— Моят брат е весел?… Изглежда в неговата каруца има все още доста количество от огнената вода…
— Не — отговори Бени. — Белият брат от много време няма огнена вода и от сутринта не е пил друго освен обикновена вода Смее се, защото го смяташ за твърде наивен.
— Какво искаш да кажеш?
— Че твоят бледолик брат познава индианците, скалпирали притежателите на каруцата, която лежи на края на гората.
— Ух! — извика индианецът, без да губи самообладанието си. — Тогава моят брат ще ми каже кои са?