Лицето му изразяваше безпокойство:
— Нима по тая страхотия ще гребем?
— Ние кара близо брега и стигне невредим — рече Мукоки. След малко лодката бе спусната на вода в едно тихо заливче с по-слабо течение. Натовариха багажа и сами се наместиха в нея.
Мукоки беше отзад и неговата задача бе да държи лодката на двадесетина метра от брега. Двамата млади златотърсачи размахаха здраво веслата и Род се изненада, че тъй леко напредват.
Глава девета
ЖЪЛТИЯТ КУРШУМ
От време на време лодката все пак се полюшваше и Род си представяше на каква опасност биха се изложили, ако се движеха по средата на реката. В неблагоприятен момент Мукоки и Уаби биха се видели в чудо. Уаби бе нащрек. Но засега нищо пе предвещаваше, че ги дебнат непредвидени опасности. Водата ту приличаше на маслена покривка, ту след минута-две се пукваше някой въздушен мехур, сякаш издишан от грамадна риба.
С изкусното боравене на веслата лодката избягваше опасностите, но въпреки това често залиташе и се накланяше.
После имаше и нещо друго. Реката влачеше дървета, храсталаци, пънове и какво ли не. Уаби непрекъснато предупреждаваше:
— Давай надясно! А след малко:
— Давай наляво! И пак обратно.
Род се бе изморил да изпълнява командите.
От време на време течението ставаше толкова буйно, че Мукоки насочваше лодката към брега, слизаха и мъкнеха по суша и лодката, и багажа.
Случваше се по пет пъти на ден да предприемат подобни придвижвания и с усилие преодоляваха по два километра на час.
Късно след пладне отседнаха на бивак. На другия ден Омбакина ставаше все по-тясна и необуздана, помъкнала застрашително надпреварващи се по течението клонаци, дънери, греди. Без зорката бдителност на Уаби, без умението на Мукоки и без бързите и точни реакции на Род — лодката наведнъж би отишла на дъното. Но тримата мъже действаха съгласувано като прецизна машина.
Когато коритото на Омбакина съвсем се стесни и реката се превърна в буен поток, който скачаше от праг на праг през скалите, Мукоки обяви поредното излизане от водата.
— Пренасяне! — каза. — Всичко носи пак гръб. Трябваше да се извърви пеша водоразделът, който с едната си страна клонеше към Нипигонското езеро, а с другата към глухата шир, където тримата другари се бяха установили на стан миналата зима, ловувайки за вълци. Там именно бе прочутата колиба на скелетите, изгорена сетне от унгасите.
Изнесоха багажа и лодката чак до върха.
Водопадът на Омбакина се спускаше през планинския прорез и се пенеше между купищата скали. Род познаваше страхотното му бучене.
Вечерта станът се установи на връх планината, под същата голяма скала, където тримата бяха нощували преди, и Уаби шеговито припомни на Род как през оная нощ беше убил един рис, вземайки го за унгас.
Слизането по склона на планината беше по-леко от изкачването и от гребането срещу течението на Омбакина. Но понеже пренасянето на багажа и лодката ги забавяше, златотърсачите стигнаха чак вечерта до малкото езеро сред падината, над която стърчеше колибата.
Не снежна покривка, а зелени ливади обкръжаваха сега напълно размразеното езерце. В бистрите му води се оглеждаха борове и кедри.
Докато Мукоки шеташе около бивака, Род и Уаби разровиха с крака почернелите въглени. Върху зелената трева въглените бяха едничките останки от колибата, открила им тайната на златото.
На петнадесетина крачки се белееха разпръснати кости. Кости на разбойниците, убити от Уаби и оглозгани от уайлдските хищници. Унгасите, нападнали тогава колибата, не се бяха върнали след поражението да погребат мъртвите.
Първата част на пътуването бе приключила.
След двадесет и четири часа тримата щяха да стигнат мечтания дол и походът им щеше да стане най-интересен.
— Едно нещо е безспорно — рече Род, като извади от чантата си брезовата кора със скицата, — и то е, че твърде отдавна преди нас други трима души са знаели за съществуването на златната мина и са начертали върху кората, попаднала в наши ръце, пътя към целта.
Тримата мъже съдружници са били англичанинът Джон Бал и французите Анри Ланглоа и Пиер Плант. Джон Бал е бил убит от Анри Ланглоа и Пиер Плант. Сетне и французите се самоликвидирали.
Това като че ли не подлежеше на съмнение.
— Би трябвало да се съгласим с теб, щом толкова настояваш — трепна усмивка в крайчеца на устните на Уаби. — Обаче нищо не ни доказва, че не сме си съчинили сами тази история.
Род подскочи:
— Съчинили! А златните късчета, които намерихме в торбичката от еленова кожа? Ти сам призна, че всичките ми досегашни предчувствия и изводи се сбъднаха. Да не мислиш, че тоя път…