Лудият можеше денонощно в продължение на седмици да ги дебне с необикновено упорство, да изминава тичешком огромни разстояния и всеки момент да изскочи внезапно на пътя им със старата си пушка и златните куршуми или да се промъкне тихомълком в тъмнината и да ги хване за гърлото. Издръжливостта на безумеца надминава стократно тази на нормалния човек.
Реката ставаше все по-пълноводна и буйна от вливащите се в нея отляво и отдясно потоци и други рекички.
Денят преваляше. Уаби нададе вик от предната част на лодката. Пред тях изпод водата се бяха подали множество скали.
Мукоки се опита да отбие лодката от скалните издатини, но нищо не се получи, само счупи веслото. Род моментално му подаде своето.
Лодката не пое в желаната посока. Течението я увлече с шеметна бързина. Борбата ставаше невъзможна. Нарастващото глухо бучене предупреждаваше за наближаване на водопад.
— Първият водопад — отметна с пръст Мукоки.
Този водопад бе отбелязан и върху картата от брезова кора. Миналата зима Мукоки бе стигнал до него.
Тогава беше далеч по-малък, не като сега, ако се съдеше по оглушителния трясък, изпълнил пространството.
Тримата златотърсачи безпомощно гледаха как лодката ги обрича на сигурна смърт. Напразно се опитваха да гребат към близкия бряг. Лодката не им се подчиняваше.
Появи се и самият водопад, обгърнат в пара и пръски.
Катастрофата изглеждаше неизбежна, когато лодката попадна в един водовъртеж и се залюля в кръг на едно място.
Не, не се бяха разминали с преобръщането. В миг лодката силно се наклони, тримата изгубиха равновесие и се преметнаха във водата.
— Дръж лодката! — надвика водопада Мукоки. — Не трябва да я изтървем.
И тримата смогнаха да се хванат за борда. Водовъртежът лудо ги запремята, докато най-сетне и мъжете, и лодката се намериха на брега.
Щастието и тоя път бе на страната на тримата златотърсачи. Te с мъка се покатериха на скалистия скат и извлякоха лодката подире си.
Ремъците бяха удържали вързопите с багаж. Пушките също бяха оцелели в ръцете им.
— Ето какво значи да стигнеш до вратите на рая и да се върнеш оттам — каза Уаби. — Слава богу, леко се отървахме!
След преживяното премеждие тримата извадиха сухи дрехи и се преоблякоха, а всичко мокро простряха да се суши под лъчите на залязващото слънце.
От само себе си се разбираше, че през настъпващата нощ трябваше да останат в теснината, а после щяха да решат какво ще правят по-нататък.
Род отново се сети за лудия:
— Ако ни открие на това място, не може да разчита на точен изстрел!
— Е… да! — съгласи се Уаби. — Тук никой не ще ни обере. Нито пък звяр ще ни напакости. Всяко зло за добро!
Като нямаше с какво да си накладат огън, ядоха сухоежбина и се завиха с кожените си наметала.
Спаха лошо поради неудобното място и поради водопада, който сякаш искаше да ги погълне в тъмнината. На Род му минаваше през ум, че не е изключено да им се наложи да останат тук, докато не спадне нивото на водите. И отляво, и отдясно стръмнината достигаше шеметни височини.
Мукоки от ранни зори се зае да изучи доколко е възможно да се излезе от това положение.
От сутрешното си разузнаване той се върна развеселен. Другарите му още се излежаваха върху неудобната скала.
Мукоки посочи друго скалисто островче, по-близо от тяхното до водопада, където бе стигнал с плуване.
— Ние отидем първо там. Плува край брега и тегли лодка.
Род и Уаби се съблякоха, както направи индианецът, оставиха дрехите си в лодката и заплуваха към островчето, придържайки се възможно най-близо до брега, за да не ги поеме течението.
Бяха вързали предния край на лодката с ремък от карибудова кожа и тъй я теглеха след себе си.
Добраха се до островчето без проблеми. В подножието на стръмнината реката се спускаше буйно по наклона. Тук-там из коритото стърчаха скали като пътеводни знаци към водопада.
— Това добре, ние по тях, по тях… — ободряваше другарите си Мукоки.
Пътят беше труден. Само като го погледнеше, на Род му се завиваше свят: мокри хлъзгави скали и вода, безкрайно луда вода.
— Няма страшно! — окуражаваше го и Уаби. — Ще се навържем един за друг и ако някой се подхлъзне, двамата ще го задържат. Безполезно е да се бавим. Да вървим!
Тримата се вързаха с втори ремък през кръста. Мукоки пое кьм първия стълб. Род и Уаби тласнаха подире му лодката и сами го последваха. Същата операция се повтори пет пъти. Род бе нахлупил каскета си върху ушите, за да не чува така ясно убийственото бучене на водопада.