Водачът поднесе на Уаби трета чаша супа, която младият човек изгълта моментално и продължи вече с по-укрепнал глас:
— Когато се завърнахме във фирмата, която намерихме обсадена, ние узнахме от баща ми, че Минетаки току-що е била изпратена на юг, далеч от опасността, в Кеногами Хаус, и никой не се усъмни, че си видял именно нейните и на спътниците й стъпки.
— Е, добре?
— Мисля, че Минетаки е била вече в ръцете на похитителите си. Охраната й е била изненадана и избита, а Унга е отвлякъл сестра ми! Отвлякъл я е бог знае къде…
И докато Род стискаше безпомощно юмруци, Уаби завърши:
— Ние узнахме подробности за отвличането час сред твоето заминаване. Каза ни ги един от охраната, който едвам успял да се спаси. Тежко ранен, изоставен като умрял, на другия ден човекът се съвзел и смогнал да се добере до фирмата. Та от него научихме подробностите. Малко е вероятно раненият да е оздравял, макар че се положиха много грижи за него. Нищо чудно и да е умрял вече. Докато част от войниците, разквартирувани в Уабинош Хаус, останаха да пазят фирмата от евентуално ново нападение, други войници бяха изпратени набързо по всички посоки и бяха придружени от опитни хора, за да открият разбойниците и да ги заловят. Мукоки и аз се присъединихме към тях. Но едно рядко за това време затопляне бе разтопило снега така, че дирите ставаха неуловими…
— Тогава какво?
— Помислих си, Род, че ако ние двамата поемем обратния път, който ни доведе с Мукоки до фирмата, бихме намерили мястото, където се бяхме спрели, същото място, откъдето ти тръгна на лов… Оттам, ако ти си запомнил добре предметите наоколо, би познал и мястото, където си видял стъпките на Минетаки. Това би било във всеки случай полезна следа. Възможно е размразяването да е било само на някои участъци, та не е изключено да попаднем на незаличена диря…
Разбираш ли сега, Род, защо сме хукнали по нощите с Мукоки след теб; защо изоставих на двадесетина километра назад Муки с една от шейните и с полуизмрелите кучета, докато аз продължих с последните кучета, които още се държаха; защото, като си чул най-сетне моите изстрели в снежната равнина, моята последна надежда е щяла да изчезне, като падна сам и не стана вече от изтощение. О, Род, ако все още има някакъв шанс да намерим Минетаки, надеждата ми е единствено в теб…
Очите на Род светнаха. Той сграбчи ръцете на приятеля си:
— Да, Уаби, ще открия отново тази диря. Ще направя и невъзможното. Ще идем, ако потрябва, чак до Северния полюс, за да спасим Минетаки, Ще търсим до второ пришествие!
От дълбочината на гората долетя свистене на бич и човешка глъч.
Младите хора млъкнаха и се заслушаха. Звуковете се приближаваха.
— Мукоки е — рече Уаби, — настигна ни.
Глава трета
ПО ПЕТИТЕ НА УНГАСИТЕ
Беше наистина Мукоки. Криво-ляво успял да съживи кучетата, които бяха останали при него.
Старият ловец не бе много по-добре от Уаби. Напрегнатите му черти и тялото му говореха за крайна отпадналост.
Настаниха и него върху мечата кожа край огьня, а водачът на Род му свари супа.
— Уаби стигнал вас… — рече индианецът, като се мъчеше да се усмихне. — Това хубаво, много хубаво!
Но моментът не бе за дълги излияния.
— Всяка минута ни е скъпа! — извика Уаби. — Трябва веднага да тръгнем назад. Да спечелим или да изгубим ден в преследването на унгасите е от съдбоносно значение за нас.
— Вземете моите кучета — предложи водачът на Род. — Te са шест, всички добри, здрави и не особено изморени, защото ние не се пресилвахме много из пътя. Затова можахте да ни настигнете. Вземете три-четири от вашите най-добри кучета. Но не би било зле да си отпочинат животинките и да ги нахраните хубаво. В това време и вие ще се подкрепите и ще си отпочинете. Иначе едва ли бихте отишли далеч. Няма да ви стигнат силите.
Мукоки измърмори своето одобрение и се зае да събере набързо дърва, за да поддържа огьня.
Останаха временно на този стан. Водачът на Род извади провизиите си. Пристигналите от Уабинош Хаус кучета бяха ужасно изгладнели. Само като подушиха и видяха едрото парче месо, което човекът се зае да нареже, те изръмжаха стръвно, челюстите им затракаха, а самите кучета се сдавиха бясно. Техните другари, хората, едва ги укротиха. И когато врявата утихна, всяко куче получи по половин килограм месо. Други късове месо цвърчаха на огъня за четиримата мъже. Стопиха сняг за кафе.
Когато всички се нахраниха, пристъпиха към подбор на кучетата. Четири се прибавиха към шестте здрави кучета и десетте бяха разпределени по пет за шейните на Уаби и Мукоки. Човекът, който придружаваше Род, щеше да впрегне останалите кучета и да се върне в Уабинош Хаус.