— Значи сте знаели, че имам сестра? — попитах.
Професорът се обърна към мен.
— Да.
— И не казахте нищо.
— Не, скъпа Джули, вече бях казал твърде много. Има определени граници за това колко можеш да стовариш върху едно младо момиче за един-единствен ден.
— Не смятате ли, че имах право да знам това?
— О, напротив, напълно убеден съм, че имаш право. Но аз не съм нито баща ти, нито дядо ти, така че не мислех, че аз съм човекът, който трябва да ти разкаже нещо, което самият Джим не искаше да ти обясни.
— Но вие сте разговаряли за семейството ми?
Макдермът кимна, но нищо не показваше, че ще заговори за всичко, което знаеше.
— Как се казва тя? — започнах предпазливо.
— Джуди — отговори той кратко. След това се изправи и отиде до прозореца, като че ли да покаже, че не иска да изрече нищо повече.
— Открих дневника му — казах аз.
— Дневникът на Джим?
Макдермът се обърна и ме погледна.
— Да.
— Чете ли от него?
— Малко — отвърнах аз, без да срещам погледа му. — И там той пишеше за едно нещо, което доста ме учуди. Разказваше за едно момиче, което се е порязало на парче стъкло, но не е започнало да кърви. Разказвал ли ви е някога за това?
Пак вдигнах погледа си към Макдермът.
— Писал е за това в дневника си? — попита той.
Кимнах.
— Да, да — въздъхна той. — В такъв случай мога да ти разкажа всичко.
40
Взехме чашите с чай и се преместихме в библиотеката, където се чуваше пукане и пращене от камината. Беше приятно и топло.
Погледнах го, чаках да започне да разказва.
— Всъщност винаги бях подозирал, че Джим е изследвал собственото си семейство, след като човек с неговото минало изведнъж успя да предложи такава интересна теория. И подозрението ми беше напълно потвърдено, когато ти и сестра ти се родихте.
— Как така?
Професорът отпи от чая си.
— Вие бяхте близначки — каза той, после остави чашата си и тя иззвънтя. — Но много рано осъзнахме, че бяхте твърде различни. Докато ти следваше един доста по-продължителен и нормален процес на развитие, със сестра ти всичко ставаше страшно бързо. На всички нива. И това, че тя не кървеше — е, имаше доста странни неща около нея.
— Значи дядо е писал за сестра ми?
— Да.
— И тя не е започнала да кърви, когато се е наранила? Макдермът кимна утвърдително.
— Но на какво се дължи това?
— Ако знаех добре, Джули, щях да ти кажа. Но мисля, че развитието на сестра ти и способностите й бяха една от причините Джим да нарече теорията си „генетична магия“. Като че ли тя бе защитена по някакъв начин. А ако това не е магия, не знам кое е.
Замислих се за себе си — как винаги кървях и се ожулвах, когато падах от колелото, или как се наранявах в часа по спорт. И как спрях да кървя, след като намерих химикалката. Дори когато се хвърлих от движещата се кола. Нормално беше да ми излязат поне две-три рани. Защо подобна защита бе започнала да важи и за мен? И какво общо имаше с химикалката?
— Дядо е написал в дневника си, че това е нещото, от което се е страхувал най-много на света. Написал е: „Значи тя също е такава“. Какво мислите, че е имал предвид?
Професорът отново събра въздух в дробовете си. Гърдите му издадоха свистящ звук.
— Джим се надяваше, че ако генетиката на близнаците се предава от момчета на момичета, магията, ако можем да я наречем така, ще бъде прекъсната. Но във вашия случай със сестра ти това не се случи. Даже точно обратното.
— Но какво тогава е толкова лошо в нас? Защо дядо се е уплашил толкова много?
Макдермът ме погледна проницателно.
— Защото през годините двойките близнаци се развивали в различни посоки, всеки към — как да го кажа — своя край на ценностната скала. Докато единият придобивал положителни качества, другият развивал отрицателни. Според Джим това отношение между близнаците през цялото време оставало непроменливо.
— Какви отрицателни качества?
— Какво считаш самата ти за отрицателно качество, Джули?
— Не знам, не съм сигурна. Да се държиш лошо може би?
— Да, това обхваща много неща.
Мислех си за Сара и Офелия. За Маргарет. За мъжа в таксито.
— Да казваш лоши неща на някого, за да го нараниш.
— Да. Друго?
— Да се биеш?
— Примерно. Още нещо?
Постепенно една ужасна мисъл започна да ми се изяснява. Предполагах, че винаги са ме смятали за добра, поне съседите, които ме познаваха до известна степен. Така че ако аз бях добра…
— Това означава ли, че сестра ми е била лоша? Или зла?