Макдермът се усмихна.
— Доближаваш се до истината, Джули.
— И това е разбрал дядо ми в деня, когато е видял как сестра ми стъпва върху стъклото в кухнята, без да прокърви?
— Да.
— Това означава ли, че баща ми и неговият брат са имали същите качества като нашите със сестра ми? Само че в по-слаба степен?
— Отново вярно. Никога не съм имал щастието да проуча това сам, но видях снимки и чух разказите на Джим.
— Снимки?
— На това, на което чичо ти е бил способен.
— Значи Уейн е бил лошият от двамата?
— Да.
Главата ми щеше да гръмне от мисли.
— Какви снимки сте видели?
— Снимки, които показват какво е причинил чичо ти на баща ти, когато са били малки. Мисля, че са били на около седем-осем години или нещо такова. На баща ти му липсва горната част от единия пръст на ръката.
— Н-наистина ли?
— Наложило се да ампутират пръста му, след като чичо ти го ударил с чук. Тази част от него била на хиляди парченца.
Направих физиономия и затворих очи. Всъщност вече не знаех дали искам да чуя повече, но не можех да спра сега.
— Какво е станало след това?
— Ами Джим се погрижил чичо ти да бъде прегледан обстойно. И въпреки че не се стигнало до еднозначен отговор, през остатъка от младежките си години чичо ти взимал доста силни лекарства. Доколкото знам, той все още продължава с лекарствата и по този начин държи настрана лошите си качества.
— Значи той още е жив?
— О, да.
— Тогава знаете ли къде се намира?
Макдермът поклати глава.
— Ами сестра ми? Какво стана с нея?
— Няколко пъти питах Джим за нея, но той никога не пожела да говори за това. Може би я е последвала същата съдба като тази на чичо ти, но това са само мои предположения.
— Но не разбирам напълно. Нали татко е бил добрият от двамата братя и именно на него са му се родили близнаци. Това означава ли, че може и да си добър, но все пак да носиш гените, заради които да ти се родят зли деца?
— Според дядо ти, докато самият ти си близнак и имаш брат с абсолютно противоположните качества, тогава отговорът е да.
Умът ми работеше светкавично в опит да разбере нещо от всичко това.
— Но защо тогава татко е заминал?
— Не искам да спекулирам с това, Джули. А и не желая да правя ситуацията още по-сложна за теб, отколкото вече е, като изказвам несигурни предположения.
— Имам нужда от помощ, за да разбера всичко това, професоре. Моля ви, опитайте да ми помогнете!
Макдермът махна очилата си и потърка очите си.
— Трябваше да говориш за това с Джим, скъпа Джули, но за съжаление, той вече не е сред нас. Така че ще ти кажа какво предполагам аз: мисля, че баща ти е избягал.
— От кого?
— От собствения си брат.
— Но защо?
Той ме изгледа продължително и след това каза:
— За да спаси себе си… И теб.
41
Беше ми трудно да дишам.
— Трябва да разбереш, Джули, че това е само нещо, което предполагам. Но аз самият съм мислил над това. Аз също имам деца и никога нямаше да мога да ги оставя, не и когато бяха толкова малки, както сте били вие със сестра ти. Трябва да имам изключително важна причина да го направя и единствената причина, за която се сещам и която във всеки случай има смисъл, е да напусна децата, за да ги предпазя да не бъдат наранени или в най-лошия случай — убити. Но съм доста убеден, че е било ужасно болезнено за него да ви напусне. А и на майка ти не й беше никак леко след това.
— Значи казвате, че мама е знаела за всичко това? Че тя също е била съгласна с решението му?
Макдермът кимна.
— Така мисля.
Седях и разсъждавах. Предположенията на професора донякъде имаха логика, но само до известна степен. Трябваше да говоря с мама възможно най-скоро. Въпреки че сигурно щеше да бъде доста трудно.
— Колко деца имате? — попитах.
— Три.
— Къде са сега?
— Дъщеря ми все още е тук, но синовете ми са много, много далеч. Твърде далеч, опасявам се.
— От колко време не сте говорили с тях?
— Четири години и три дена.
Професорът каза това, без да гледа нито часовника, нито календара. Отново сложи очилата си и известно време седяхме, без да казваме нищо. Огледах се наоколо. Видях снимки на семейството — големи и малки, които висяха или стояха наоколо в стаята. На повечето от тях имаше една жена, която навярно беше съпругата на професора. Не се осмелих да го питам къде е тя сега.
— Значи не знаете къде се намират сестра ми и чичо ми?
— Не. Но мисля, че Джим имаше известен контрол над синовете си. Ако предположенията относно теорията му бяха верни, то тогава за Уейн щеше да е от голямо значение дали един ден Том внезапно нямаше да умре. Мисля, че Джим държеше под око чичо ти, за да разбере дали баща ти още е жив.