На път за училище мислех за сестра си. Къде беше тя? Какво се бе случило с нея?
Дядо никога не беше казал каквото и да било на професора за това, въпреки че Макдермът го бе питал. Но аз трябваше да разбера къде е изчезнала. Все пак ми беше сестра.
Очевидно беше защитена някак си, може би по същия начин като мен, когато използвах химикалката. Но откъде идваше нейната защита? От същата химикалка или от нещо друго?
Замислих се и за злото, за дядо, който е трябвало да се пази от брат си, за татко, чийто пръст е бил откъснат от чичо Уейн. Затова ли аз и сестра ми бяхме разделени една от друга? Просто защото са се страхували, че може да ми причини нещо? Нали в съня ми се опита да ме удуши.
Може би не трябваше да я търся, но не знаех дали щях да се сдържа. Исках да я видя, да погледна в очите й. Все пак не бе сигурно дали още е зла. Може би и тя беше приемала лекарства, които да възпират злото у нея.
След това ми хрумна: вероятно можех да изпробвам химикалката и да видя дали ще успее да ми помогне?
Сигурно ако напишех: „Намери Джуди“, нещо щеше да се случи, за да я намеря.
Но смеех ли да го направя? Щях ли да поема този риск?
Да, казах си. Заслужава си. А и най-малкото — намерих си добър повод да използвам пак химикалката, да изпитам пак онова прекрасно чувство.
„Ще те намеря, Джуди“ — казах си наум. И тази мисъл доведе до следващата. Не можех да повярвам, че не се сетих за това по-рано.
Можех да използвам химикалката, за да открия татко!
43
Беше цяло мъчение да изчакам учебният ден да приключи. Часовете едва се влачеха. В междучасията бях предимно с Маргарет и Глен, но ми беше трудно да се държа нормално. Забелязах, че не чувам много от това, което казваха, а и не участвах особено в разговорите.
Разбрах, че Маргарет все още не е успяла да открие нищо. Самата тя ми го потвърди в момент, в който бяхме само аз и тя. Но предвид всичко, което трябваше да направя през този ден, й възложих още една задача: да се опита да разбере закъде беше ключът, който намерих. Това я накара да се усмихне — очевидно Маргарет харесваше цялата тази потайност.
Реших да се чупя от часа след голямото междучасие — аз, която никога през живота си не се бях чупила от час. Глен бе така добър да ми заеме колелото си, така че ми отне само осем минути да стигна до болницата. На рецепцията долу срещнах Елизабет Фъргюсън — висока и слаба жена с тъмна дълга коса. Знаех, че лицето й ми е познато, но не тя даде на дядо хапчетата.
— Първо искам да изкажа съболезнованията си — каза Фъргюсън. — Това, което се случи, е трагично.
— Благодаря.
Тя извади едно писмо от джоба на якето си.
— През един от последните пъти, когато дядо ти беше буден, ме помоли за услуга. Той не беше в състояние да пише сам, затова искаше да запиша това, което щеше да ми издиктува. Каза, че трябва да ти предам писмото, в случай че не се събуди отново.
Взех писмото. На плика отгоре стоеше моето име.
— Благодаря — отговорих на любезната медицинска сестра.
— Разбира се, ще запазя съдържанието в тайна — каза Фъргюсън и се усмихна. — Успех! Надявам се, че ще имаш хубав живот, Джули. Заслужаваш го.
Гласът й стана още по-топъл. Благодарих й, след това Фъргюсън се обърна и изчезна зад една врата. Погледнах пак плика, след това го отворих и извадих един лист, сгънат на две. Започнах да чета:
„Скъпа Джули,
Пиша това писмо до теб сега, защото не знам дали ще имам възможността да го напиша по-късно.
Не знам как се е случило, но разбирам, че навярно си открила химикалката. Не мога да се сетя за друга причина, поради която да дойдат за теб по този начин. Трябва да те предупредя, Джули. Ти си в голяма опасност. Освен това ти самата представляваш голяма опасност за себе си, ако използваш химикалката. Трябва да се отървеш от нея колкото може по-бързо. При никакви обстоятелства не трябва да я използваш. Тя трябва да бъде унищожена. Не е достатъчно да я скриеш, както баща ти направи. Послушай ме, Джули. Така е най-добре за всички нас.
Освен това трябва да се погрижиш Червената дама да не попада в грешните ръце. Трябва да я изгориш. Можеш да разбереш как е създадена химикалката само като я гледаш. Намерих я през 93-а. Напълно възможно е да се направи още една такава. Не ми се мисли какви ще са последствията, ако това се случи.
Ужасно е да лежа тук безсилен. Аз, който ви донесох това злочестие. Много неща бих направил различно, ако само имах възможността. Това е нещото, което различава добрия човек от лошия: да знаеш кой избор е правилният и да имаш куража да го последваш.