Искам да знаеш, че се опитах, Джули. Въпреки че не стана много добре.
Дядо“
Вдигнах поглед от писмото. Поех си въздух и го прочетох още веднъж.
Дядо знаеше за химикалката. Татко също, затова се бе опитал да я скрие. И очевидно тя беше толкова опасна, че трябваше да бъде унищожена.
Но защо?
Какво, за бога, се беше случило със семейството ми?
Ставах все по-уверена, че сестра ми също е имала някакъв контакт с химикалката, след като беше предпазена още от малка. Това означаваше, че по онова време химикалката е била у нас, а след това татко се бе опитал да я скрие.
И тогава го осъзнах.
Той я бе закопал там, точно там, където я открих.
Надявал се е, че никой няма да успее да я намери толкова навътре в гората Ухурия, но аз я открих въпреки това.
Не разбирах нищо. Защо дядо пое вината върху себе си, че е донесъл това злочестие при нас? И кой или какво беше Червената дама? Не можеше ли просто да го напише в писмото? Не можеше ли просто да каже откъде идва химикалката?
Може би беше твърде опасно.
Погледнах часовника на стената. Следващият час беше скоро. Побързах да си тръгна от болницата и междувременно мислех какво трябва да проверя следобед, когато отида в „Удсвю“. Дядо бе убил брат си веднага след войната. А първата му записка в дневника беше от 1946 година.
Може би беше написал нещо за убийството?
44
Когато се върнах в клас, госпожица Тили не ми зададе никакви въпроси. Държах се за устата, правейки гримаса, и освен това казах, че зъболекарят е бил доста брутален към мен този път, защото ме е накарал да зяпам широко с уста повече от друг път. Госпожица Тили ми се усмихна съчувствено и ме потупа по рамото. След това продължихме с учебниците по английски по двойки.
Ставаше ми все по-естествено да лъжа. Даже забелязах, че ми харесва малко, въпреки че по принцип не обичах да го правя. Това не бях аз, никога не съм била такава. Чудех се дали ще остана такава завинаги, ако продължа да използвам химикалката.
След училище попитах Глен още веднъж дали може да ми заеме колелото си, тъй като то имаше 21 скорости и така щях да се придвижвам бързо насам-натам. Той се подвоуми малко повече от обичайно. След това ми даде ключа и ме накара да обещая, че ще го заключа добре.
За да съм сигурна, че никой няма да ме проследи, карах към вкъщи по различни пътеки от обичайните. За щастие, у дома не видях нито един гарван. Качих се в стаята си, седнах на леглото и отворих на първата страница с текст от дневника на дядо. Зачетох:
„Удсвю“, 18 август 1946
За първи път в живота си си купих дневник. Това има своето просто обяснение. Вчера преживях нещо, което не мога да разкажа на друг човек. Никой няма да ми повярва.
Тази нощ не успях да спя кой знае колко. Лежах и си мислех какво ще направя с нивата. Мислех си, че татко не бива да се предава, въпреки че от доста време се опитва да накара нещо да порасне от земята ни. Но чувствах, че съм прав — че трябва да копаем по-надълбоко в почвата, да махнем всички плевели оттам и чак тогава да опитаме отново.
Лунната светлина влизаше през прозореца ми и осветяваше цялата стая. Реших да стана. Навън нивата бе окъпана в златиста светлина. Не знам защо, но реших да изляза навън в студената нощ, въпреки че преди никога не го бях правил. Но сега чувствах, че трябва да съм там. Може би за да разуча по-добре нивата, не знам.
И тогава се случи.
Изведнъж над мен се появи един червеникав облак — облак, който, подобно на медуза, плуваше в дълбокото черно море там горе. Никога преди не бях виждал нещо подобно. Беше толкова красиво. Толкова магично. Тъкмо щях да събудя другите, за да могат и те да го видят, когато забелязах, че нещо светеше от земята в нивата. Светлината беше същата като тази в небето. И най-странното беше, че сякаш ме изкушаваше да отида по-близо. Колкото повече се приближавах, толкова по-силна ставаше тя.
Скоро след това стоях точно над чудната светлина. И не можах да се стърпя. Трябваше да разбера какво е това. Взех една лопата от хамбара и започнах да копая чак докато не видях откъде идва светлината.
Идваше от един продълговат предмет, приличащ на химикалка или молив, само че малко по-дебел от тези, които използваме в училище. И въпреки че това нещо беше като нажежено, аз го взех. Не беше горещо, беше приятно да го държа. Първоначално червената светлина ме заслепи, но постепенно отслабна. Танцуващите ивици по небето също избледняха и изчезнаха. След това светлината напълно се скри.
Попитах и други хора дали са видели същата светлина през нощта, но никой не разбра за какво говоря. Не мога да си го обясня по друг начин, освен че това, което наблюдавах, е било северно сияние, въпреки че живеем далече от северните райони, където подобни феномени са по-обичайни и цветовете — по-различни.