Началникът на полицията посочи един стол.
Тя поклати отрицателно грациозната си чернокоса глава.
— О, не си струва да сядам. Ето какво е. Казах ви, че прекарах цялата сутрин на Слънчевата тераса. Това не е съвсем точно. Забравих, че веднъж се върнах до хотела и пак излязох.
— По кое време беше това, госпожице Данли?
— Трябва да е било към единайсет и петнайсет.
— Върнали сте се в хотела, казвате?
— Да, бях си забравила слънчевите очила. Отначало мислех, че няма да ми пречи, но после очите ми се измориха и реших да се прибера да си ги взема.
— Отидохте право във вашата стая и отново излязохте?
— Да. Най-малкото, всъщност надникнах при Кен — капитан Маршъл. Чух, че пише на машина, и си помислих, че е много глупаво от негова страна да си стои вътре и да работи в такъв хубав ден. Мислех да му предложа да излезе.
— И какво каза капитан Маршъл?
Розамънд се усмихна доста стеснително.
— Ами, като отворих вратата, той така яростно тракаше и се мръщеше, и изглеждаше толкова съсредоточен, че аз тихо се измъкнах. Не мисля дори, че ме е видял да влизам.
— И това беше… в колко часа, госпожице Данли?
— Малко след единайсет и двайсет. Забелязах часовника в хола, когато отново излизах.
IV.
— И това окончателно затваря капака — каза инспектор Колгейт. — Камериерката го е чула да пише до единайсет без пет. Госпожица Данли го е видяла в единайсет и двайсет, а жената е била мъртва в дванайсет без петнайсет. Той казва, че е прекарал този час в стаята си, и изглежда съвсем ясно, че наистина е работил в стаята си. Това автоматично изключва капитан Маршъл.
Той спря, после, гледайки към Поаро с някакво любопитство, отбеляза:
— Мосю Поаро, изглеждате много сериозен за нещо?
Поаро замислено отговори:
— Чудех се защо госпожица Данли внезапно доброволно предложи тези допълнителни показания.
Инспектор Колгейт вирна глава.
— Мислите, че има нещо подозрително в това? Че не е само въпрос на „забравяне“? — Той размисли минута-две, после бавно каза: — Вижте, сър, нека погледнем така на нещата. Да предположим, че госпожица Данли не е била днес на Слънчевата тераса, както твърди. Тази история е лъжа. А сега да предположим, че след като ни е разказала тази история, открива, че някой я е видял някъде другаде или като друга възможност, че някой е отишъл на терасата и не я е заварил там. Тогава тя измисля бързо тази история, идва и ни я разказва, за да обясни отсъствието си. Ако ви направи впечатление, тя се постара да ни каже, че капитан Маршъл не я видял, когато е погледнала в стаята му.
Поаро измърмори:
— Да, забелязах това.
Уестън невярващо възкликна:
— Да не искате да кажете, че госпожица Данли е замесена в това? Глупости. Изглежда ми абсурдно. Защо ще е замесена?
Инспектор Колгейт се покашля:
— Нали си спомняте какво каза онази американка, госпожа Гарднър? Тя като че ли намекна, че госпожица Данли е влюбена в капитан Маршъл. Тук има мотив, нали, сър?
Уестън възрази нетърпеливо:
— Арлин Маршъл не е била убита от жена. Човекът, който трябва да търсим, е мъж. Трябва да се придържаме към мъжете в този случай.
Инспектор Колгейт въздъхна:
— Да, вярно е, сър. Все до това стигаме, не е ли така?
Уестън продължи:
— По-добре да накараме един полицай да засече времето за едно-две неща. От хотела напряко през острова до горния край на стълбата. Веднъж да го премине бегом и веднъж с ходене. Същото и със самата стълба. А някой по-добре да засече времето, необходимо да се стигне с водно колело от главния плаж до заливчето.
Инспектор Колгейт кимна.
— Ще се погрижа за това, сър — отговори той уверено.
Началникът на полицията рече:
— Мисля да отида до заливчето сега. Да видя дали Филипс е открил нещо. Освен това и тази Пещера на елфите, за която говореха. Трябва да видим дали има следи от някого, който е чакал там. Е, Поаро? Какво мислите?
— Непременно. Това също е възможност.
Уестън отбеляза:
— Ако на острова се е промъкнал външен човек, пещерата би била добро скривалище, ако е знаел за нея. Предполагам, че местните хора знаят?
Колгейт каза:
— Не ми се вярва по-младите да знаят. Виждате ли, откакто беше построен този хотел, заливчетата са частна собственост. Там не ходят нито рибари, нито излетници. А пък хората от хотела не са местни. Госпожица Касъл е лондончанка.